Покрай онзи разговор от който възникна темата за греха се появи и един малко по-различен въпрос – двойните стандарти, когато говорим за секса и отношението между половете. Все още има неравенство в разбирането и във възприемането на ролите на половете в секса. Все още жена с много партньори бива смятана за лека, докато мъж с много партньорки бива смятан за … ами за мъж.
И не … не ми излизайте тук с идеята за ключа и ключалката, защото сексисткото отношение към тази тема е точно това, което я създава.
Приемайки, че половете са равни и борейки се за това осъзнаване, трябва да помислим, дали все още не оставаме слепи за разминаването на ролите в леглото. Все още предоминантното мнение е че жените трябва да се задоволяват с каквото имат. Това не е точно така. Ако оставим страна чисто биологическата обосновка на секса, която е продължаване на рода и го погледнем като личностен избор за доставяне на липсващи ни усещания, секса между половете би трябвало да е равен. Живеем във времена, където спокойно може да се избере бащата на детето, така че да не се нарушава размножителната родова функция. Но секса отдавна не е само размножителен метод. Секса е по-скоро начин за постигане на някакво удоволствие. Откриване на себе си. За това ми е непонятен този двоен стандарт, който преобладава като мнение.
Все още живеем в общество в което секса е табу. Независимо дали го разбираме или не. А сексуално активната жена е дори още по-голямо табу. В социум, който заклеймява търсенето на собствената си сексуалност, още повече когато си жена.
Не мисля, че жена с множество сексуални партньори, може да бъде смятана за „лека“ или „пропаднала“. Това са социални „идеи“, които се опитват да заклеймят свободния сексуален избор на жените. Може би един от малкото останали бастиони на върл сексизъм. Познавам мъже, които имат множество партньорки, но се възмущават, когато чуят че жена има повече от един партньор. Това в техните очи я прави някак по не морална. Сякаш търсенето на сексуално удоволствие между половете се различава, чак толкова много. Говорим за чисто физиологично-психологическата част.
Кои са все пак най-честите причини да се търси допълнителен партньор?
Поне според мен, желанието да избягаш от рутината. Желанието да опиташ нещо ново. Не толкова търсенето на замяна на това, което имаш, колкото да опиташ нещо друго, различно, ново … независимо от пола, търсенето на нови усещания, нови хоризонти … откриването на собствената ни сексуалност е това, което ни води към нови и различни партньори.
Другата важна причина е недостига на нещо в леглото … дали от мъжа или от жената, когато нещо не достига за постигане на желаните … усещания, рано или късно хората започват да се оглеждат на вън.
Свободата в търсенето се сексуално удоволствие и интимност не бива да бъде заклеймявана. Отдавна сме надживели чисто биологическите нужди. Отдавна продължението на рода не е простото зачеване, а комплексен процес, който включва много фактори. За това и ми е непонятно, защо сексуално активните жени биват смятани по някакъв начин за заплаха/проблем.
Отдавна верността е много повече емоционална от колкото физическа функция. Отдавна изневярата не е просто да преспиш с някого. За това ми е чудно цялото това отричане на сексуалното търсене, още повече когато е правено от „нежния пол“. Морал, обществено мнение, социална структура – всичко това са имагинерни състояния, които по някакъв начин се опитват да наложат някакво ограничение върху свободата. Леката жена е абстракция. Пропадналата – също. Тези два термина зависят само от гледната точка на страничния човек и няма как да бъдат използвани за вменяването на някаква социална вина, пречеща на търсенето на удовлетворение на желанията от жените.
Би трябвало да сме прогресивно общество – светско, отворено … но по някои въпроси все още изглеждаме като общество от средните векове. Използваме срама като коректив …
Лично според мен, множеството сексуални партньори не правят една жена лоша или пропаднала.
Ваш,
Lucifer
Вашият коментар