Май този път се поизложих – от стоте поста дали ще направя 50 да стават за нещо, не е ясно, но твърдо и упорито ще продължавам да пускам по един на ден, дори да са пълни безмислици. Предните години сякаш беше по-лесно – по-лесно да намирам време да пиша, по интересно да намирам материали за които да пиша. Сякаш имах концентрацията да мога да родя поне по 4 смислени поста на седмица … а сега и за толкова нямам.
Остарявам явно … ама така се случва покрай рождените дни – казват хората, че покрай тях, най-вече покрай своите си остарявал. Та и аз така.
Не че ще се откажа от смапоставеноти си предизвикателство, но просто трябва да приема, че вече не ме бива толкова, колкото ме биваше на времето … доброто старо време …
Може би някой ден ще трябва да приема, че вече не съм на 23 … не съм какъвто бях – млад, глупав и изпълнен с енергия … сега съм само глупав.
Но какво да се прави – ако ме четете – ще ме четете още 40 -50 дни, защото освен глупав съм и упорит, та няма да спра да си пиша постовете през това време.
Та … до утре …
Ваш,
Луцифер
Вашият коментар