Последните няколко месеца ми върви да се сблъсквам с българският бизнес или поне представата на някои хора за бизнес. Нагледах се на всичко – от неадекватно поведение и липса на всякаква връзка с главния, до агресивно отношение към клиента, при това не провокирано. Да беше само от малки бизнеси … фирми, фирмички и ресторантчета … но не би. С такова поведение се сблъсках и в български банки.
В някакъв момент ще си подготвя събраните материали и ще пусна една сравнителна статия за българските банки и за битките, когато искаш да си предоговориш кредита … с пълна оценка на служителите и държанието им към мен … но това ще е на по-късен етап.
В момента по-скоро ми се иска да порантя за цялото отношение. Малко или много съм затрогнат от него, защото все пак съм клиент на тези фирми и по една или друга причина имам работа с тях. Няма да пиша имена на фирми – това също ще си оставя за по-късно и материала ми ще зависи от държанието на отговорните за служителите началници и тяхната реакция към моята забележка. Случаите също ще си запазя за сега …
Чудно ми е как хората очакват да вадят пари като по този начин си гонят хората?
Рядко работя с хора и фирми в които не се отнасят подобаващо към мен. Не съм от лесно обидчивите, но в някакъв момент на човек му писва да го гледат на кръв само защото си търсил правата или да го навикват, въпреки че в нито един момент не е повишил тон. Отношението е някак сбъркано – техните пари зависят от мен. Аз мога да отнеса работата си на друго място.
Не съм от най-взискателните клиенти – не държа да се обръщат към мен на вие, не държа да ми сервират кафе или да ме глезят, но и ако не сме приятели и не сме пили заедно някак си не е учтиво да ми говорят на „приятелю“ и „мой човек“. Но това се преглъща. Някак се преглъща до момента в който не започнат да ти обясняват как твърдиш някакви неща, които за момент дори не си си помислял.
Недай си боже да допуснат грешка … не фатална, но все пак оставяща лошо впечатление … леле леле леле … в някакъв момент се оказва, че не си прав, въпреки точните цитати и твърдения.
Тук дори не говорим да трябва някой да ти свърши работа. Да бе, то и аз не обичам някакви кретени да ме занимават с глупости, но дори в писмото „Out of scope for …“ завършвам с „Regards, …“, а не „Не е тук!“.
Разбира се има изключения. И то изключения с които си струва да работиш – хора, които знаят как да си свършат работата и как да ти помогнат, ако могат. Но като цяло нещата не изглеждат добре …
Готвя 2-3 разказа за челния ми сблъсък с BG бизнеса, но да видим как ще реагират подобаващите им началници. Току виж, адекватността е само на средно мениджърско ниво … надявам се да е така.
Ваш,
Lucifer
Вашият коментар