Имена …
Всеки от нас има по няколко …
Прякора с който ви наричат в компанията …
Ника с който се познати в интернет …
Но има едно име от което не можеш да избягаш … Твоето собствено.
Всеки носи името си като кръст по пътя на живота си …
Името, което моите родители са ми дали е Станислав. И май не сами направили много добра услуга, като са ми го дали.
Станислав … Стани славен … И май през целия си съзнателен живот се опитвам да го постигна. Опитвам се да стана някой, да постигна нещо…Това е моята прокоба – вечния опит да се докажа пред всички и вечното съмнение, че няма да мога да го направя …
Не знам кога Станиславовците празнуват, май някъде лятото … нямам си идея … аз винаги съм празнувал днес …
Защо днес?
Защото съм кръстен на дядо си – Стефан. Бащата на баща ми. Един човек, който винаги ми е бил за пример, въпреки, че нямаше шанс да види в какво се превърна внука му… и май по-добре …
За какво е този пост?
Не знам. Просто ми се приписа …
Просто исках да изразя благодарността си към този човек, който никога няма да го прочете, за това, че винаги ми е бил даван за пример, за това че е възпитал сина си, който е възпитал мен …
Честит имен ден на всички с които празнуваме днес …
Ваш,
Lucifer
Нещо ново от мен – Имена … – http://www.anavaro.com/blog/names/
Ееее, айде честито! :)))
Ти не каза нищо! Да ти е живо и здраво името! И не се напъвай да се доказваш на никой освен на теб самия. :))
Проблема е че е по-лесно да се докажа на другите отколкото на себе си …
Май така се получава, като се замисли човек, ама трябва да си слагаш спирачки. :))
Това е едно от нещата за които не мога …
Честито! малко на патерица, но сега го виждам 😉
с пожелания за сбъдване на всички мечти 🙂
Я да ви припомня нещо за днес от миналта година – http://www.anavaro.com/blog/names/
[…] да ви припомня нещо за днес от миналта година – http://www.anavaro.com/blog/names/ […]