Ако ме имате във фейсбук и вие като мен обичате да следите какво четете и имате регистрация в Goodreads, рано или късно ще ни добави като приятели. Goodreads, за тези, които го нямат, е много лесен начин да следиш колко и какво си прочел (да, предполагам, че има и други функции, но аз за това си го ползвам). Но, не за това ще пиша.
Четенето за мен е навик. И удоволствие, разбира се, но е по-скоро навик – нещо с което да занимавам съзнанието си докато тялото ми прави нещо друго – книгата винаги е в мен или поне не много далеч от мен. Дори чакайки на опашка мога да се протегна, да я извадя от джоба и да я отворя, продължавайки там от където съм спрял преди малко (това е и единствената причина толкова да си харесвам киндъла – че мога да си го нося с мен винаги).
Четенето е като дишането – случва се без да се усетиш, но е важно за теб. Защо е важно четенето – няма да сядам да обяснявам. Всеки си има своите причини. Но едно от нещата, което то ми дава е различната гледна точка. Никой от нас не може да обмисли всички идеи, които някога са идвали на хората, за това и четенето е точно това – начин да надникнеш в главата на другите. Да се поставиш на чуждото място и да прогледнеш света през чуждите очи.
Четенето е опита да се докосна до идеите, които не биха ми хрумнали и да се опитам да ги осмисля в призмата на собствените си идеи … да се докоснеш от чуждата абстракция, която да трябва да смелиш и преподредиш за себе си. Четенето отваря врати … Помага на мисълта да расте …
Та четете мили хора … а аз един от тези дни ще напиша пост, който си заслужава да бъде споделен 😛
Ваш,
Lucifer
Вашият коментар