За едни 8 милиона … или пак за мъжете в рокли.

Преди няколко дни всичките ми социални мрежи бяха залети от решението на правителството да опрости данъчни задължения на мюфтийстовото в размер на 8 милиона лева. Вчера се отдръпнаха от това решение, като вместо това решиха да разсрочат задълженията. Това е проблем … и двете решения са проблем. И то по няколко различни параграфа.

Да започнем с основния закон в тази държава. Аксиомата, така да се каже – Конституцията на република България. Специално чл. 6:

Чл. 6.
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

И чл. 13:

Чл. 13.
(1) Вероизповеданията са свободни.
(2) Религиозните институции са отделени от държавата.
(3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.
(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.

Не веднъж в този блог съм изказвал мнението си, че Бог, колкото и многолик да е и с колкото и имена да се нарича е безсилно творение на човешката фикция, което се използва от организации с цел налагане на разбиране за добро и зло или определяне на какво е правилно или не. В случая с опрощаването на дълговете на една религиозна организация, обаче, тя бива поставена над закона. Нейните последователи/членове/ следовници получават повече. Дали ще са мюсюлмани, християни или будисти, дори пастаферианците да бяха, пак опрощаването на задълженията им към бюджета ги изважда положение на „специални“.  Нарушава основното право на държавата в която живеем – че всички сме равни пред закона. Но, ми се ще опрощението на тези задължения към една пребогата бизнес организация да беше проблема.

По-големият проблем реши във взимането на това решение. Парите, макар и много, макар и да могат да бъдат използвани за други и по-важни и наложителни неща, са само пари – ще ги преглътнем. Проблемът е в самият акт – опрощаваме дълговете на едно вероизповедание в името на това те да не получават финансиране от трети страни. Трети страни, които могат да са неблагосклонно настроени … просто неблагосклонно настроени.

Тези 8 милиона са откуп. Те са рекет.

Но най-важното – те са показателни както за процеса за взимане на решение във високите етажи на властта, така и с ясното им разбиране, че са безсилни. Решението един такъв откуп да бъде платен е самоубийствен акт. Това е като да си нанижат примката на врата и да застанат на столчето – само милостта или нежеланието на някого да ритне това столче е живота им … но лошото е че това е живота на всички нас, защото тази примка е надяната на врата на всички ни.

Едно такова „плащане“, дали директно или чрез разсрочване, показва безсилие. Безсилие на собствената ни държава да гарантира безопасността ни и да ни защити. Не е проблема в парите, както казах, а в прецедента – държавата плаща рекет. Плаща си защото няма силата да се справи.

Всички големи вероизповедания в България разполагат имоти. Разполагат със средства и възможност. Църковните мишки изобщо не са бедни. Но са арогантни. Арогантни са и забравят мястото си. Религията няма място в една светска държава. Няма място на масата за преговори и няма място да определя политиката. Не може представителя на една религия, малка, средна или голяма да постави институциите пред „Опростете ни задълженията, за да не търсим „външно“ финансиране.“ Всяка една организация дължи данъци. Всяка една организация трябва да спазва законодателството …

Проблема не е в парите, проблема е в идеята. В начина по който се правят отстъпки от законността, за да се запази лице или задник, защото институциите ни осъзнават безсилието си и са поставени на колене пред „чужди“ играчи. Защото всичко на този свят се плаща … и някой е решил, че му е време да събира …

Нека всеки има своите вярвания и своите религии, своите ритуали и своите мистики, но нека не забравяме, че мистиката може да ни доведе само до мрак. И когато правим отстъпки пред тези вярвания, дали от страх, дали от гордост, дали от нужда го допускаме … и усещаме примката около врата си … и усещаме как столчето започва да се клати … и един ден ще увиснем …

Ваш,
Lucifer