„Как си?“ …

Как си?

Редовен въпрос за който винаги имам редовен отговор – „Бивам. Как да съм?“

Но по някаква причина като ми го зададоха току що отговорих различно …

За първи път от много време на сам, знаех че има друг отговор …

„Малко работа.

Малко усмивки.

Малко проблеми.

Само музата ми липсва, но и нея ще си намеря.“

Изведнъж осъзнах, че живота ми е променил нормалния си ход.

Винаги до сега нормално за мен е било живота ми да ме връхлита на периоди – в един момент съм на крачка от Нирвана, в другия вървя през Ада. Винаги до сега когато нещо започнеше да се скапва, то повличаше и много други неща покрай себе си. Или когато започна да печеля, то печелех във всичко.

Сега?

Сега е някак различно.

През последните няколко дни не съм в период на разпадане, не съм и в период на градеж. Не. В момента се живота за мен тече … преплетено. Хубавите моменти са смесени с лоши, грозните моменти прекъснати от красиви. Сякаш това с което съм свикнал се е разпаднало и се е преподредило на ново. В нещо което е същото, но и различно. За първи път когато нещо се прецака не си задавам въпроса „Какво още ще се сговни днес?“. За първи път дори не съм сигурен, че това е правилния въпрос.

Не знам дали да съжалявам или да се радвам за промяната. Не знам дали е за малко или вече така ще е. Но това няма значение – отдавна се научих да се наслаждавам на всичко което живота ми ми поднесе – добро или лошо, няма значение.

А и това за музата ми не е съвсем вярно. Вярно е, че я няма, но по-скоро не откликва толкова бързо и за толкова тривиални неща … Не. Музата ми е тук, но е решила да бъде срамежлива. Да се крие от мен и да ме кара да я търся всеки път когато ми потрябва за да сътворя нещо … Но забелязах кога идва при мен. И всеки път си я прегръщам и и позволявам да ме обземе, за да направя това което правя по-добре.

„Как си?“

„Жив!“

Това придобива друг смисъл, нали?

По-пълен.

Ваш,

Lucifer