За отговорността и постъпването правилно … или аз за политиката.

Много трябва да ми е прикипяло, за да започна и аз да пиша за политика.

Преди много, много време, още когато бях в гимназията, се зарекох, че с 2 неща в този живот никога няма да се занимавам – наркотици и политика!

Продължавам да си мисля, че това са двата най-мръсни бизнеса, но докато мнението ми за наркотиците не се е променило, то това за политиката се измени с превръщането  ми от момче в мъж (не се заяждайте с подбора на думи). Продължавам да си мисля, че политиката е ако не по-мръсна, то поне толкова мръсна колкото са наркотиците, но се някой явно трябва да се занимава с нея, защото иначе изпадаме до положението в което се намираме в момента.

Колкото и да е странно, точно аз да пиша за това – Абе, хора спите ли? Или вече всички сте тотално изпростели и не виждате на къде се носи този сал, който наричаме наша държава?

В Twitter се шегуваме с МВР и СРС-тата, с Бат Бойко и Цецо Ц., но никой май не прави нищо друго освен да се шегува с тях. За голям мой срам – дори аз. Няма да се извинявам или оправдавам, само ще кажа, че не знам какво мога да направя за да се промени положението. Но ми е много чудно – аз ли съм единствения, който осъзнава, че не политиците ни трябва да ни оправят, а ние самите? Само аз ли не се заблуждавам, че ако не хванем нещата в собствените си ръце, а се оставим на вещото ръководство на „екипажа“ на страната ни, ще се разбием, и то не в айсберг или подводни камъни, а в коя на който сме завързани.

Странно ми е как интелигентни хора сякаш не забелязват, че държавата в която живеят има начело глупак, неграмотна мутра, идиот и недорасляк – респективно президента, министър председателя, вътрешния министър и министъра на икономиката. Странно ми е защо всички говорят, а никой не действа. На кого се надявате? Кой смятате, че трябва да оправи нещата? Предните? Сегашните? Бъдещите?

А не трябва ли ние сами да оправим нещата? Не трябва ли да се хванем и да направим нужното? Не говоря за друго, а за правене на нужното. Нямам против популизма на Бойко, имам против, че политическата му воля е като на педераст в  нощен клуб. Нямам против ДС миналото на Първанов, имам против, че не защитава интересите на държавата, на която е президент. Нямам против „медийния“ блясък на Цветанов и СРС-тата … имам против, че не е свършил работа за един спукан презерватив. Нямам и против малката пица, но съм много против това, че и той, като вътрешния си колега само целува задника на Бат Бойко …

А всъщност, нещата са много прости. Поне според моето скромно мнение, макар че не съм политик. Проблема ни не е в управляващите. Проблема ни, мили ми другарчета е в нас самите. Не. Няма да кажа, че не ставаме. Напротив – ставаме. Но в повечето случаи предпочитаме да не поемаме необходимата отговорност и да обвиняваме другите за провалите, които сме си донесли сами. Много се дразня на хора които, плюят по държавата или по обществото, а самите те не са направили за 2 стотинки работа.

Ето, аз не плюя! Работя, плащам си данъците, живея в България и парите ми се въртят в икономиката на страната. Не искам безплатно здравеопазване, защото това е химера, но искам спешно такова, а не да одрусат съквартирантката 50 кинта в Пирогов за гипсиране на счупена ръка.

Не искам, като с магическа пръчка да взимам европейска заплата, но на български цени на пазара. Но искам баба ми да не взима 150 лв. пенсия.

За всяко нещо трябва да се плаща. Колкото по-бързо разберем това и го набием в колективната си глава, толкова по-добре. Но също така е важно да набием в канчето на тези отгоре, че за парите си очакваме да имаме права!

Трябва да разберем и нещо друго – правилата са за всички! Няма нас и тях! Никой не е над правилата. Стига популизъм, стига глупави медийни изяви – нека направим нещата правилно. Нека се научим да носим отговорност за действията си. Нека носим не само лична, но и обществена и политическа отговорност за това, което правим.

Нека правилата отново да са за всички. Както аз си плащам тока, така и малцинствата да си го плащат. Както бъдещите ми деца са задължени да ходят на училище, така и техните да са.

Както ще бутнат моята къща, ако няма разрешително, нека така бутнат и къщите на „големите“.

Всъщност не ни трябва много, само да се научим, че всяко действие трябва да има последствия и всеки трябва да си носи отговорността.

Знам, че не е много свързано, но обещавам, когато мога да се обоснова и и да обясня това свое леко политическо избухване …

Ваш,

Lucifer