Преди време писах за завистта и конкуренцията, така че спокойно можете да приемете тази тема като продължение на другата. Покрай Pre-summer fetish party-то и целия aftermath ми се наложи да обяснявам бизнес логиката си зад някои решения … и най-вече отказа ми да взема пари или да поставя цена, която да искам от хората, които поканих да се включат със щандове на събитието.
Да започна малко по-отдалеч – има точно едно нещо, свързано с другия ми голям проект (f-bg), което правя „комерсиално“ (и тук използвам комерсиално просто като термин, който означава платено) и това са събитията. Стремя са да са качествени, достъпни и най-вече хората да се забавляват на тях. ORSS е ясен – самата му структура е такава, че да може да се самоиздържа. Частните партита, които стават все по-популярни са просто продължение на традицията приятелите ми да ми идват на гости у дома … просто дома ми не побира толкова хора. Значи единственото по … отговорно нещо са тези „fetish“ партита, които съм се зарекал да се опитам да правя два пъти в годината. Целта ми с тях е да популяризирам F-bg като социален проект.
Всяко едно такова събитие е свързано с някакви усилия и средства. Всичко на този свят си има цена, дори доброто прекарване. За моя радост, хората, които се включват в тези проекти са все хора, които го правят за … ами за всички. Това, разбира се, много ми помага, когато става дума за организация – лудите хора, които правят нещата за всички, и най-вече за да се забавляват.
На последните 2 големи партита, които съм правил винаги е имало някакви щандове с хора, които продават нещо. Та тази тема тръгна след разговор с един от хората, които идват за втори път и най-вече въпроса „Добре де, защо не ни искаш пари? Съвсем нормално е да ни искаш пари …“
Опитах се да го обясня тогава, но не знам до колко успях да обясня позицията си, за това ща се опитам да я изчистя сега (винаги ми се получава по-разбрано, като е нахвърляно в текстовото поле).
Основните ми причини, да не искам пари са няколко:
Обективно на такива събития разполагам с достатъчно място. Да, мога да го използвам за нещо друго, но също така може и да остане неоползотворено … За това не е загуба или неудобство да го предоставя на хора, които имат продукти, които биха били интересни на публиката. Дори напротив – предлагайки неща, които ще запалят интерес, ще накара хората да се завъртят повече, да видят повече … да пият повече и да дойдат пак. Все пак, както ми каза на скоро един приятел – нали знаете, коя е най-скъпата стая в един хотел? Незаетата …
Освен това, всеки „търговец“ е по някакъв начин свързан с хората за които правя събитията или с общността, която се опитвам да изградя. Това са хора, които или имат приятели или сами те са в групата за която правя тези събития. Безсмислено е да взимам пари от тях. Нали в някакъв бъдещ момент може да ми се наложи да работим заедно?
Следващата причина е рекламата – всеки един от тези търговци има приятели, познати, фенове. Знаят го някаква група от хора, които ще чуят и за моето събитие, пък дори да не дойдат – ще кажат на други и така – няма лоша реклама, колкото и малко да е.
И може би най-важното – изграждам контакти и доверие с хората. Това може да прозвучи като шок, но обективно контакта с хора и желанието да работят с мен е много по-ценно за мен лично от краткосрочното получаване на някакви дивиденти. Партньорските отношения се градят на доверие. Може да не се харесваме като хора с някого, но ако си имаме доверие, като бизнес партньори ще успеем да се договорим и по важното да се сработим.
Изграждането на едно успешно събитие се гради основно на хората, които го правят и на хората, които идват на него. Не всичко е пари и не всичко може да бъде купено. За да работиш с хората, за да сте си полезни взаимно, понякога не е лошо да правиш отстъпки – да даваш нещо без да очакваш нищо в замяна … така подаваш ръка на хората … изграждаш отношения, които да надминат отделното събитие и да знаеш, че можеш да ги привлечеш пак и пак и пак … създавайки някакъв навик за работа.
Може и аз да гледам грешно на нещата, но за мен отношението и доброто прекарване са по-важни от печалбата … не че няма да се зарадвам на печалба де … ама не я гоня.
Ваш,
Lucifer
P.S.: Искам да благодаря на всички които ми помогнаха предния път (мисля, че им посветих пост вече, но няма значение) – DJ-те за прекрасното настроение, Ludvig и Б. за изпълнението, както и на Passion и Guillaume за тяхното, Клуб Дивинитас за бързата и навременна помощ която ни оказаха, както и на всички, които бяхме заточили зад щандовете … или по-скоро се бяха заточили сами на това парти зад щандовете … Следващия път – ПАК!
Вашият коментар