Един от изразите, които много рядко използвам, а и по принцип не харесвам е „българска работа“.
Но какво все пак означава този израз? Поне за мен е символ на един дълбоко залегнал в нас негативизъм. Отписваш всичко, само защото се случва у нас или е дело на българи. Причините за провал са … български, а причините за успех – лични.
За това и този израз толкова ми лази по нервите като цяло. Защото поставяме двоен стандарт на нещата – за провала е виновна държавата или народността ни, за успехите – самите ние. Нима не можем да кажем българска работа и за успехите си? Толкова ли е трудно да осъзнаем, че не народността или държавата ни е виновна за неуспехите, а напротив, както и за успехите – так сме си виновни сами.
Не можеш да казваш „българска работа“ или „тая държава няма да се оправи“ и да си хвърлиш боклука на земята или да паркираш на тротоара. Не можеш да обвиняваш обществото в което живееш, че спъва развитието ти, а самият ти да подлагаш крака на хората покрай себе си. Цялостния ми проблем с израза „българска работа“ идва точно от тук – не можем да смятаме винаги че вината е в другите, без да разбираме, че ние самите сме тези други, когато проблема не е в нас.
Лесно е да искаш промяна в държава, общество или колектив от какъвто и да е тип и структура, но е много трудно, явно, да осъзнаеш, че не можеш просто да искаш, а трябва самият ти да се промениш. Ти да си промяната, която желаеш. Защото все от някъде трябва да се случи. Интересно ми е, кога ще приемем, че никой не ни е длъжен?
Кога ще разберем, че промяната към по-добро не зависи от друг. Никой не е задължен да ни спаси от нас самите. Няма как да обвинявам всички други, да генерализираме грешките, които самите ние допускаме.
Един приятел, чужденец, преди много време ми каза нещо интересно: „Това българите, сте единствената нация, която се оплаква от държавата си пред чужденците. Само от българин в чужбина можеш да чуеш – там е лошо, гадно, мръсно и корумпирано. Не че това го няма и при нас, но няма да чуеш и една лоша дума пред чужд човек. Да не мислиш, че у нас е много по-добре. Напротив. Има места където сме по-зле от вас, ама някой казва ли го? Ще ме чуеш ли да кажа лоша дума за държавата си? Неееее. Все пак то си е наш проблем, не на света!“
Няма как да искаме по-добро. Няма как да настояваме или изискваме, защото няма от кого. Ние сме това общество, ние сме българите в българската работа и докато не го осъзнаем, до тогава все ще повтаряме „Българска му работа“. Да … Българска му работа е. Наша си е. На всеки един от нас, защото това българинът не е някакво имагинерно животно, което живее някъде. Аз съм българин и е моя работа! И ти … предполагам … си българин и твоя работа е!
Там е целия проблем – всеки мисли за себе си в тясното отделение на собствената си глава, без да се замисля че тактически помагайки на обществото, в което живее, помага на самият себе си. Ако спрем да си хвърляме боклуците по улицата … ами ще ни е чисто. Ако спрем да паркираме по тротоарите … ами ще има тротоари.
Много често забравяме, че освен права, като граждани, имаме и задължения, които не се изчерпват само с плащането на данъците. Фокуса ни е променен. Свикнали сме друг да е отговорен за всичко. Да очакваме всичко на готово, защото така е по-лесно. Е не става така – няма кой друг да е отговорен. Няма да има ред в тая държава … докато сами не започнем да го спазваме.
Лесно е да кажеш българска работа и да махнеш с ръка. Да отминеш и да не се обърнеш. Да възпиташ децата си да казват така, да махат с ръка и да отминават. Но ако всички го правим, то кой ще промени нещата? Кой трябва да дойде и да ни спаси?
Нима докато сме живи, ще чакаме друг да ни спаси? Да дойде благодетеля и да подаде ръка без да иска нещо в замяна? Е няма как да стане. Трябва да разберем една проста истина – НИКОЙ НЕ НИ Е ДЛЪЖЕН! Ние сами трябва да се справяме. Трябва да си вършим българската работа.
Много мразя да чувам „българска работа …“ защото знам, че съм отговорен. Всеки си носи отговорност за това което се случва и за това което прави …
Ваш,
Lucifer
Вашият коментар