лични
Някога, много отдавна ми се наложи да изляза на светло пред семейството ми … по-скоро пред майка ми. Ето как се случи.
За увереността в себе си и как тя е това, което крепи връзките здрави. Как липсата на вяра в самите нас ни кара да се съмняваме в себе си, да ревнуваме и да разрушаваме това, което имаме … Или как губим това, което имаме от страх да не го загубим.
Избора на разума и избора на желанието. Или защо разума е единственият истински властелин, който трябва да позволим да ни ръководи. Желанията и прищевките … вярата … и за изборите, които трябва да правим. За свободата да се самозалъгваме и за цената, която накрая, рано или късно ще платим за тези свобода.
Онзи момент в който ти писне от анонимните критики и ти дойде до гуша от мишките в човешка кожа.
Каквото и да трябва да постигнеш ти трябва само едно нещо …
За илюзиите с които живеем всеки ден. Илюзиите, които превръщат този свят от проста механика в красивата приказка, която си заслужава да живееш, само за да я разгадаеш. Ние сме тези, които го разгадават, но и тези, които поддържат магията му.
Истинската цена на властта е отговорността … истинската отговорност. Тази, която те кара да се грижиш за тези, които ти дават властта … да ги пазиш и да се стремиш да правиш нещата за тях … Отговорността е цената, която трябва да се плаща, когато имаш власт. Отговорността към другите …
За уважението. За онова което дължим на другите, ако очакваме да го получим от тях.
За любопитството ми към хората и как понякога се разочаровам от тях. За изборите, за сляпата вяра и изобщо за съществуването вместо живеене …
За изборите … за изборите, които ни дефинират и оформят. За изборите, които винаги трябва да правим с ясното съзнание, че са наши избори, а не дело на всевишна сила …
Тази тема е разработена за anavaro.com от Lucifer с огромната помощ на Nick Panov
Последна ревизия 2.00 на 01.11.2015 г.