За политиката по български или как забраняваш на журналистите да питат …
Набързо намятани думи за това, че май ме настига старостта по-рано от очакваното …
Малко разтягане на локуми върху свободата на избора и предпоставките за този избор като граница или като възможност. И за избора да изберем кое от тях са …
Ето ви едно измъкване … малко ме боли ръката … но това ще ви помогне на вас да спите по-лесно.
За нещата, които не трябва да се казват, но въпреки това се намира някой да ги каже.
Понякога просто има хора … или не са хора …
Поредицата „Парад на глупостта“ за тази година продължава с позицията на Българската Православна Църква … толкова ми се искаше тази година да си замълчат … ама това е църквата … как да го направят!
Онзи момент в който самозаблудите се разбиват на парченца, ако им позволиш … или си избираш да си вярваш и си заравяш главата в пясъка и избираш да се правиш на невиждащ ….
Цирк … цирк по телевизията … казва се Български парламент.
Старата песен на нов глас – за педерастките изцепки покрай гей парада. Или как на някои хора все на им увира главата …