Избора на разума и избора на желанието. Или защо разума е единственият истински властелин, който трябва да позволим да ни ръководи. Желанията и прищевките … вярата … и за изборите, които трябва да правим. За свободата да се самозалъгваме и за цената, която накрая, рано или късно ще платим за тези свобода.
На няколко пъти последните седмици бях приканван от егото си за да постигна мир с природата и себе си, но не е ли обратното? Мира със себе си, не е ли мир с природата?
За илюзиите с които живеем всеки ден. Илюзиите, които превръщат този свят от проста механика в красивата приказка, която си заслужава да живееш, само за да я разгадаеш. Ние сме тези, които го разгадават, но и тези, които поддържат магията му.
За изборите … за изборите, които ни дефинират и оформят. За изборите, които винаги трябва да правим с ясното съзнание, че са наши избори, а не дело на всевишна сила …
Хората не са това, което виждаме от тях … но ни е по-лесно да видим само това, което искат да ни покажат …
За да тържествува злото не трябва да прави нищо, само добрите хора трябва да стоят безучастни. Но до къде сме стигнали, щом лошите трябва да защитават?
За моята вяра и моята религия … и за съмнението, което трябва да ни води, докато вярваме сляпо.
Ние се променяме, ние течем и изменяме всичко до което се докоснем, дори другите около нас, които изменят нас …
За шаблоните от които не можем да избягаме и за тези в които поставяме всички и всичко около нас …
За целите, които ще гоня през тази година и какво ще се стремя да постигна …