Все повече порастваме … е кай пораства, кой направо одъртява и все повече забравяме детското удоволствие, което сме изпитвали от различни неща … колкото по-сериозни ставаме, толкова по-трудно става просто да се забавляваме … да се наслаждаваме на малките неща и по детински да се любуваме на света.
Колко често напоследък сте отделили време за да зарадвате детето вътре в себе си?
Онази очарователна малка част от вас, която упорито отказва да порасне и винаги гледа света с широко отворени очи изпълнени с любопитство … И не се опитвайте да кажете, че нямате такава. Може останалата част от вас да е пораснала и да е станала сериозна, но някъде там дълбоко се крие онова дете, което се радва на захарния памук и балоните.
Замисляли ли сте се колко по-забавно щеше да е всичко, ако го оставяхте за момент да потича свободно, без сериозната част от вас да го направлява и да му казва какво е правилно и какво не?
Аз лично отказвам да порасна. Макар и отдавна да съм загубил детинската си наивност и да не мога да гледам на света през очите на детето в мен, отказвам да се откажа от него. От онази част останала в мен още от времето, когато пръчката беше меч или кон, а дървото – къща или космически кораб. С фантазия, неограничена от факти и факт изпълнен с магия. Да, вече не се радвам на балоните, а и захарния памук остава лицето ми лепкаво. Шареното не ме радва и не се впечатлявам от шарени играчки. Загубил съм и вкуса си към сладкото, но някъде там под всичко, което съм все още се крие едно дете.
Да успееш да извлечеш не само удоволствие, но и онова – детинското … ококорено удоволствие от нещата. Да откажеш да пораснеш, не за друго, а просто така – на пук на света. Няма ПЪК!
И въпреки, че мога да погледна залеза и да знам, че светлината се пречупва в атмосферата по такъв и такъв начин, и еди кои си частици придават такъв и такъв цвят … или да оценя красотата му и да го опиша с думи, дори да го споделя с някого … някъде там под практичната и романтичната част в мен все още има две широко отворени очи, които гледат горящото в небето слънце с отворена уста, сочат с пръстче и викат „Уууаааауууу …“.
Тази детинска част, която бавно губим … която бавно погребваме докато растем, независимо дали практично или романтично … тази детинска част е това, което наистина ни позволява да гледаме на света покрай нас различно. Докато практика в нас ни дава силата и знанията да се справим със света … докато романтика в нас ни дава възможността да творим и да му се любуваме … то детето вътре в нас ни дава възможността да му се радваме … точно да се радваме на всичко, като малки деца и никога да не губим очарованието от света, който ни заобикаля.
А е толкова лесно да не пораснеш … просто от време на време прави нещо за детето в себе си … просто напук … и от време на време му купувайте по един сладолед … не защото сте депресирани … а просто така …
А вие кога за последно оставихте детето във вас да се забавлява?
Ваш,
Lucifer
Пост 47 от поне 100
Вашият коментар