По принцип съм силен поддръжник на етническа толерантност и законността, както и много силно се противпоставям на анархията и безхаберието. Но това, което се случи днес в село Катунци е нещо напълно различно.
За първи път искам да кажа „Браво“ на полицията и жандармерията за правилно направения избор. Не, не съм саркастичен – наистина браво за това, че не са направили нищо. Браво за това, че не са се опитали да спрат вандалите, чиито действия като цяло не удобрявам, но в частния случай съм с тях.
Това както казах в Twitter е един повратен момент. Това е момент когато трябва да се прояви политичеката воля на управляващите и да покажат истинкото си лице. Инцидента в Катунци не е етнически и не бива да се разглежда като такъв. Инцидента е социален и още повече политически. Тук не става дума за сблъсъка на българи и цигани. Това дори не е близко. Става дума за нещо, което назрява от много време.
Става дума за безнаказаността на отделни хора, групи и цели етноси. За грешното разбиране на социални правила …
Време е да се научат всички, че никой не е по-голям от закона! Да де, ще кажете, ама това ли е начина?
Не. Или поне – не само. Но за другите начини вече е късно. Времето за лесни политическо-социални действия отдавна мина. Колкото и да не ми се иска да си го призная, ако това в Катунци се превърне в бунт, ще е добре. Има моменти, когато политиката и дипломацията се изчерпват. За съжаление, те са се изчерпили много отдавна … още когато започнахме да бъркаме „Етническа търпимост“ със „Социално използвачество“ и Уважение със Страх.
Снощи в една от социалните мрежи се завихри малък спор, не без мое участие. Моята гледна точка, такава каквато я виждам, е че случилото се в Катунци е показателно за политически и социално безсилие. В момента в който ултрасите и расистите са тези, които всъщност реагират адекватно и се налага да бъдат оставяне да раздават собственото си правосъдие … Което е по-лошо – тяхното правосъдие се подкрепя дори от хора като мен. Тук не говорим за дискриминация на циганите. Не говорим за етнически конфликт. Говорим за убийството на едно момче, на което дори не му е дадено право да се защити и за, честно казано, справедливата ярост изпълнила хората които край него. Говорим за безсилието на властта – която и да е, да реагира правилно. Това е проблема.
Не говорим за дискриминация, не говорим за расова омраза. Говорим за това, че на хората им писва … най-накрая … бавно и методично им писва …
В спора снощи имаше елемент, който трябва да цитирам, просто трябва, защото е показателен за объркване на понятията или за грешен мироглед … или да не казвам за какво точно си мисля:
С.Е.:
Ако една общност в продължение на десетилетия съзнателно се държи необразована, бедна и зависима от дребни прояви на благоволение по време на предизборни кампании, причините трябва да се търсят в цялото общество и в политиката. Защо много от ромите, които бяха заминали за Франция, по собствено желание си дадоха децата на училище там? Защото тамошната система ги предразположи да го направят. А тукашната – не.
Съжалявам, че трябва да го кажа, но това е дискриминация и то не към циганите, а към нас. Никой не е отговорен за изборите, които правят те. И няма да позволя на никой да изкарва мен или обществото на което съм част, виновно за изборите на една група хора. Никой не е спрял циганите да ходят на училище, никой не ги е спрял да учат. Никой обаче не поощрява българските родители да записват децата си на училище – българин или циганин, родителят не е поощрен да прати детето си на училище, поне не в нашата образователна система, но хората пращат децата си на училище. Никой няма прави да ме държи отговорен за това, че циганите предпочитат да крадат и да живеят скотски от детските помощи и да крадат ток. Но аз мога да обвинявам властта, че не е направила необходимото. А то е толкова просто, че ще избоде очите на всички – Социално равенство. Направете нещата равни – нека циганите да имат не сами правата, но и задълженията, които имат българите – същите помощи, същите задължения. Край не безплатния обяд на един етнос, за сметка на всички други. Не искаш да пратиш детето си на училище? Няма проблем – край на детските за него. Лесно е. Нека всички бъдем равни. Дори въпреки липсата на равен старт, това ще доведе до равенство, което нито една фаворизираща политика не може да донесе.
И все пак, това си е моето лично мнение и не обвързвам никого с него.
Ваш,
Lucifer
Вашият коментар