Curiosity killed the cat …
Понякога се чудя на самият себе си. Чудя се от къде вадя това лемингско любопитство.
Винаги съм се опитвал да разбера хората.
Наистина. Опитвам се. Но за да го направя, поведението на другия трябва да се подчинява на някаква, макар и смахната логика. Срещу себе си трябва да имам мислещо създание. Някой, с достатъчно усещане за себе си, който да може да се дефинира като човек.
В някакъв момент, обаче когато ти излязат с репликата „Той каза“. Цялата вяра вложена в тези думи. Дали става дума за бог или за друго човешко същество е без значение. Отказа да погледнеш истината в очите и сам да взимаш решенията си е това, което ме кара да се отказвам от хората.
Сляпо подчинение … сляпа вяра и желание за самозагърбване и самоотрицатние в нечие име … това е нещо, което колкото и да се опитам не мога да разбера. Няма как да го схвана. Смятам се за човек със силна воля и с ясно осъзнаване на силните и слабите си страни, за това ми е непонятно как човек може да се откаже от себе си. Не говорим за егото или за желанието, а просто сляпо да приеме една теза, да я приеме на вяра и за вяра, само защото няма доказателства за нещо друго …
Любопитството уби котката …
Може би някой ден, моето любопитство за хората ще е това, което ще ме довърши. Може би … но това не значи, че ще спра да се опитвам да ги разбера. Един от основните ни спорове с жената до мен е дали е глупаво от моя страна да виждам първо доброто в хората и да им давам шанс да проявят уважението, което им отдавам аз или нейния подход – да не харесва никого, докато не докаже че заслужава да е харесван е по-добър.
Винаги съм смятал, че трябва да даваш шанс на хората. Хората допускат грешки … правят глупости … все пак за това сме хора, а и моето проклето любопитство няма да ме остави докато не разчовъркам проблем … не погледна защо, аджеба той така прави … какво го води. И това мое любопитство, някой ден ще бъде моята кончина предполагам – ей така, докато ровя в мотивите на противниците си, ще ме отнесат.
Но това търсене … това търсене понякога ме кара да се стъписам от това което намирам. От липсата на … знам ли идентичност? воля? … шибана логика в поведението! Това е едно от малкото неща, които ме карат да се отдръпвам и да съжалявам, че дори съм се опитал да разбера мотивацията на човека срещу себе си – липсата на друга такава, освен сляпата вяра. Липсата на логика, макар и изкривена. Нежеланието за задаване на въпроси или подлагането на съмнение. Това ме кара да се стъписвам …
Чудно ми е … ето пак моето любопитство … защо някой ще избере да живее така? Да не подлага на съмнения нещата? Защо някой ще предпочете сляпата вяра в бог или в човек, вместо да държи съзнанието си будно и винаги критично. Съмнявай се във всичко и във всички. Поставяй под въпрос всеки факт, всяко твърдение и не приемай нещо, само защото ти се иска да е такова. Защо някой би избрал … съществуването в някаква истина пред това да търси своята такава? Нима е толкова лесно? Или просто има хора, които са се отказали? Предали са се и просто чакат?
Не разбирам понякога …
А любопитството ми ме води към пропастта, която се опитвам да разбера …
Да избереш да вярваш вместо да мислиш …
Да поставиш някого по-високо от себе си, само защото вярваш …
Това не го разбирам.
А вие?
Ваш,
Lucifer
Снимка: Víctor Nuño
Да, хората вярват сляпо понякога, но не на всеки.. Понякога в живота ти се появяват хора, за които вътрешния ти глас ти казва, че трябва да се им довериш, макар и всички останали да твърдят обратното.. В такъв случай вярваш точно на СЕБЕ СИ, защото се оставяш на собствената си преценка и собственото си усещане и не го подлагаш на съмнение. И тъй като хората предизвикващи такова доверие не се срещат често, когато попаднеш на такъв си струва да поемеш риска 🙂