Почти 3 години след като започнах едно от най-големите си приключения – търсенето на своето място… търсенето на едно място което да нарека „у дома“ и да имам предвид моят собствен дом. Никога не съм си и мислел, че ще е лесно и винаги съм се надявал да е интересно. И то беше … и то е.
В някакъв момент обаче, усещам как случките ми се случват на цикли. Почти 3 години по-късно съм седнал в първия апартамент в който бях отседнал в София, след като се преместих. Всичко е сякаш едновременно различно и еднакво. Аз съм друг човек, но съм и същия. И този път не съм отседнал тук, изпълнен с вълнение и трепет към неизвестното, а помагам на приятел и вътре в мен, знам, че това ще е последния път, когато ще вляза тук. Сега не идвам за малко, чудейки се от тук на къде, а идвам от онова което съм намерил отвъд, чудейки се защо съм тук.
И в някакъв момент живота ми се завърта в цикъл. Не толкова на успех и падения, колкото на места и хора. Не ги търся … просто нещата така се случват … Живота ме завърта … и буквално ме завърта … Бях си го говорил това с някого и ми бяха казали, че си измислям и изглупявам, но когато се отдръпнеш и погледнеш, кое как се с случило, забелязваш някакво повторение … цикличност. Не вярвам в съдба или предначертаност. И знам, че всеки един от нас сам кове съдбата си, но явно подсъзнанието ми винаги успява така да завърти нещата, че те да се повтарят.
Три години по-късно един друг аз стои на един друг диван и пише един друг пост, но на същото място и в основата си – същия човек. Същата миризма и същите шумове. За тези почти три години съм постигнал не малко, загубил съм не малко, пораснал съм не малко, но и съм си останал не малко същия. И някак си знам, че повече няма да стъпя тук. Не в този апартамент, не на това място с тези шумове и тази миризма. Защото живота продължава.
Защото аз ще бъда друг и мястото ще бъде друго, ако някога отново стъпя тук. И живота се завърта … и аз продължавам на пред. Хората, които бяха до мен в началото не са тук, но има други. Хората, които ме подкрепяха тогава, сега на свой ред от време на време имат нужда от подкрепа. Тези, с които не се харесвахме, сега сме приятели. И за три години в живота ми навлязоха нови хора и някои се отдръпнаха …
Дойдох тук търсейки не толкова мястото си, колкото самия себе си, защото не мястото определя човека, а човека определя мястото … и го намерих. Намерих този, който съм и постепенно намерих мястото си. Преди почти три години слязох от автобуса с 2 раници и един куфар. С обещание за работа и надежда за развитие. Нещата не са много по променени, съдържанието на раниците и куфара, както и това, че в момента се намират в моя апартамент, може би, но все още надеждата за развитие. За нови хоризонти и безкрайните възможности за избор … все още това е пред мен, така както беше тогава.
И знам, че цикъла ще се завърти пак. И ще напиша този пост отново, както знам, че съм го писал преди, но не този пост и не този. Един друг аз изминал следващия цикъл, ще напише един друг пост, както един друг аз е написал предния. И точно в тези постове, бъдещия аз ще види мен, както аз виждам този преди мен.
Ваш,
Lucifer
Снимка: Pays de Montfort en Brocéliande
Пост 93 от поне 100
Чудесна тема! Както и страхотен пост 🙂 Напомня ми за разговорите, с мен самия и останалите, относно прословуто клишираната тема Stay true to yourself/Остани верен на себе си. Уж едното е превод на другото, но е kinda tricky. True и Верен, всеки може да си намери различно тълкувание на думите и то да се различава сравнително контрастно от това на всички останали. За мен да останем верни на себе си би било най-перфектно във варианта – Останете верни на промяната. Промяната на вас самия, проямяната на света около вас. Започвайки да възприемаш света по различен начин от опреледен период напред, най-често е заклеймявано от ‘обществото’ като измяна. Доста ограничено мислене според мен. Много масов пример за това са музикалните изпълнители – дадена група/изпълнител издават албум, бива силно харесан от слущателите, след което при издаването на следващ албум при най-малката промяна в звученето, т.нар фенове започват да нареждат и да хулят, как въпросният изпълнител ги е предал, комерсиализирал е звученето и т.н. Глупости на търкалета. Хората се променят постоянно, защото и всичко около тях се променя. Да си остава всичко едно и също би говорило за изключитлено скучен, кух и монотонен живот. Хераклит си го е казал – Всичко тече, всичко се променя. И за това в тон на пост-а определено…бъдете същите, бъдете други! И нека не възприемаме циклите на промяната като нещо изневеряващо на всичките ни предишни Аз-ове. Това са просто едни patch-ове на истинските Нас!
P.S. Тhanks for sharin’ Lucifer
Best regards,
Iconoclast 🙂