Вчера за пореден път пътувах по София – Варна. Това е маршрут, който сигурно мога да мина със затворени очи – знам горе долу какво може да се види и къде човек трябва да се оглежда за да не изпусне красива гледка …
Опознай родината си за да я обикнеш за казали хората …
Пропътувай я … извърви пътищата и … разходи се по пътеките и … за да видиш красотата и …
И наистина е така. Не веднъж съм писал за красотата на стопа … за усещането за свобода и за песента на пътя пред теб. За това да знаеш, че имаш пред себе си път и зад себе си такъв, но във всеки момент се намираш на различно място … всеки различен завой ти разкрива различна гледка … различно чудо, което до сега го е нямало … точно това е пътя … точно това е и стопа …
Но не – този път не пътувах на стоп … пътувах и гледах зад дебелото стъкло на автобуса, докато се бяха гушнали в мен и пътуваха по пътеките на Never Never Land …
А извън прозореца … извън прозореца …
Рапицата беше жълта, а тревата край нея зелена … облаците бяха ниско … а после високо …
Може и да е било съзнанието ми, потопено в онзи химичен коктейл, в който се потапя след 20 часа без сън, но сякаш автобуса се движеше през сън … дъжд се стичаше по прозореца, докато не една разстояние жълтата рапица блестеше на слънцето … зелена трева се накланяше под напора на вятър, докато асфалта огрява отразява невидими слънчеви лъчи …
Чели ли сте Амбър на Зелазни – за единствения истински свят и как всички други са просто сенки на оригинала? Е пътувайте пролет през България, тръгнете сутринта … и се впуснете в едно бягство през сенките … чудна гоненица на слънце, дъжд, вятър и земя … смяна на планини и гори … полета и дървета …
И чудна гледка след всеки завой …
Езерото с ресторантчето на брега … спокойно и искрящо под слънцето … на който съм сядал и носи такова спокойствие да си пиеш безалкохолното на метри от спокойната вода …
За съжаление с автобуса или с кола се губи много от чара, но ако внимаваш и знаеш къде да гледаш можеш да видиш достатъчно. Някой ден ще тръгна на път и ще спирам на всяко от скритите места и ще снимам гледките, които нормалния забързан човек не спира да види – скритата беседка с чешма, закътана на крачка от пътя, но иначе невидима. Тихата полянка зад един завой, оставаща невидима за прелитащите коли. Или малкото ресторантче на последния завой от един проход, покрай което прелиташ, но рядко забелязваш.
Някой ден …
Някой ден ще ги покажа тези места, ще ги изведа от случайните места на които съм попадал и ще ги покажа. Някой ден ще ги видят хората, които знам, че ще им се насладят …
Някой ден … отново на стоп отново ще откривам местата мигове … някой ден … отново ще откривам миговете места …
Пътуването е … живот … пътуването е опознаване на родината … пътуването е обвързване … и свобода …
Ваш,
Lucifer
Снимка: Dennis Jarvis
Вашият коментар