Днес, по време на един разговор, се опитаха да ми излязат с поговорката „Работи каквото обичаш и няма да ти се наложи да работиш и ден!“ … е да де, ама не. Тогава на масата ми беше трудно да изложа доводите си, защо тази максима не е валидна за мен, но ще се опитам сега.
От сега искам да кажа, че не се оплаквам нито от работата си, нито от избора си да работя това, което обичам.
Аз работя, това което ми беше хоби в гимназията. Още тогава никой покрай мен не се съмняваше къде се крие стихията ми – пред клавиатурата. Още тогава, никой, дори и аз, не си ме представяше да се занимавам с нещо друго освен компютри. И така и стана – станах IT. И като казвам IT имам предвид, че се занимавам с по малко от абсолютно всяка сфера на IT бизнеса – програмирам по малко, администрирам мрежи и системи, където трябва и така на татък. Компютрите ми бяха хоби и те се превърнаха в моя професия. И това беше едно от най-големите ми грешки.
Защо грешка?
На първо място – загърбих всички други сфери на развитие, било то професионално или личностно. От мен, ако се бях заел, сигурно би излязъл добър сервитьор или DJ (това съм го правил). Дори продавач. Но не – аз станах компютърджия. Започнах да се занимавам с компютри професионално и видях, че ми се отдава … по дяволите – навремето учих биология и ако се бях напънал можеше нещо медицинско да стане от мен, после карах електротехника за висше … дори жичкаджия можех да съм … или да пътувам. Но не …
На второ място – не се специализирах. Не ставам за програмист, освен ако не ми се налага да направя нещо, което няма готов продукт за него и дори тогава предпочитам лесните полуготови неща. Не съм и мрежов или системен администратор … аз съм си привързан към компютрите и работя с тях.
И третата причина – загубих хобито си. За мен почти няма разлика дали съм на работа или съм се прибрал и си почивам. Процедурата е винаги подобна – ако съм на работа, решавам служебни проблеми и се грижа за клиентите си, ако съм си в къщи се заемам с някой захвърлен проект или се нахъсвам да започна нов. За мен почивката не е да се изтегна и нищо да не правя, а напротив – да си блъскам главата над решаването на някакъв проблем. Поне се научих да ги редувам. Ако на работа се занимавам със системна администрация, то в нас или се отдавам на тихата лудост на програмирането или се заемам да изчовъркам нещо в по мрежата, което не ми харесва как става …
Отново казвам – не ме разбирайте погрешно. Харесвам си работата, харесвам си и хобито – доставя ми удоволствие да се занимавам с тях, да се доказвам, правейки всичко това, пред самия себе си. Но някъде по пътя границите между работа и хоби се сляха … и нахлу рутината … Не казвам, че да работиш това което обичаш е грешка. Казвам, че това беше моята грешка.
Когато разтухата ти е същата като работата, тогава идва един момент в който осъзнаваш, че макар да не се чувстваш на работа, то нямаш и чиста разтуха. И макар работата да е по-лека, струва ли си да имаш за хоби работата си?
Ваш,
Lucifer
Хобито трябва да е нещо което да те разсейва от работата. Да ти помага да се справяш с натовареното ежедневие… но когато двете са еднакви това липсва. Всичко става една монотонност и в един момент ти се озоваваш в капана на собственото си ежедневие. Губиш желанието и онази радост която първоначално си изпитвал от хобито си… но за съжаление такъв е живота. Човешкия мозък се учи да се приспособява към всичко и в даден момент нищо не ни носи същото желание както в началото.
Аз съм минавал през същите чувства и то на два пъти. Първият път опропастих хобито си, което бяха видеоигрите, като започнах да се занимавам с ревюирането им, а по-късно и рисуването/компютрите, та и до ден днешен с тоя уеб дизайн. Но знаеш ли, като погледна назад не бих приел нито един различен вариант за пътя ми като евентуално по-добър – от една страна времето, прекарано в работа, която е просто и само работа, щеше да е изгубено, а от друга – никога нямаше да имам стимул да се развивам в нещо, което не умея достатъчно и не ми харесва. Ама това са само моите два цента по въпроса…
Svejo: така си е