Днес имах намерение да напиша нещо леко и подигравателно ей така, по повод гей парада, но няма да е.
Докато си наваксвах новини и интересни събития от последните няколко часа, докато съм спал, попаднах на една статия за това как най-добрия съвременен писател и един от, поне според мен, най-добрите модерни философи – сър Тери Пратчет е отказал публична поява заради напредването на болестта си. Не знам дали съм използвал това заглавие, но това заглавие винаги ще ми напомня на един филм, който е правен от него – Shaking hands with Death.
Но не, нямам намерение да оплаквам този велик човек. Нямам намерение и да го съжалявам защото той вече е избрал пътя си и своя начин да се здрависа с Мрачния си Жътвар (ако има късмет Смърт да е като в неговите книги – дори може да го научи на значението да думата ХУМОР). Темата днес е стара … обсъждал съм я тук поне веднъж, но сигурно и повече, макар и не толкова ясно изразена – темата е Избора.
Не кой и да е избор, не свещенноста на свободата на избора, не избора, като възможност, а Последния Избор. Най-трудния и понякога най-лесния – Избора да се здрависаш със Смъртта …
Всички ние сме смъртни. Всичко и всеки умира. Понякога нямам избор – сполетява ни бързо, неочаквано и за части от секундата. В един момент сме застанали прави и горди, в следващия ни постават да спим на последното място на което ще легнем. В такива моменти няма как да се говори за Избора. Но има и други смърти – бавни, постепенни. Смърти при които изтляваш, понякога телесно, понякога умствено, без надежда за подобрение …
Това е момента на Избора. В този случай свободата на човешката воля, е свобода. Нека оставим предразсъдъците за морал, религия, общество и да поставим на първо място човека. Човека с главно Ч. Но какво го определя? Какво го прави Човек?
Възможността да е пълноценен … да живее, а не да съществува.
За всеки това понятие означава нещо различно. За мен това е възможността мисълта и тялото ми да функционират в някакъв нормален предел. Аз не съм от тези, които се отказват или отричат надеждата и вярата в бъдещето, не съм и от тези, които се отказват лесно, но дори за мен има един момент в който живота се превръща в съществуване и от там вече няма смисъл от него. Това е една силно индивидуална граница и всеки разбира живота си по различен начин.
Но аз вярвам в свободата на избора. Изконната свобода. Онази свобода на чистия избор, която ни ръководи не само в живота. Свободата на избора, поне според мен трябва да се простира и отвъд простите избори. Свободата да направиш последния Избор. Свободата да умреш … Свободата да се здрависаш със Смъртта.
Рано или късно идва времето на всеки. Ако имаш късмет – мигът настъпва бързо. За части от секундата променяш животното си състояние – от Жив в Мъртъв. Но тогава, когато този миг идва бавно?
Какво правиш ако времето ти изтича между пръстите, но живота ти е свършил много преди това? Ти просто съществуваш в едно неясно състояние … живот без да си жив наистина, без да можеш да живееш напълно? Поддържан от машини, прикован към легло, без възможности да се насладиш на каквото и да или като Пратчет – забравящ, с ум изплъзващ се от захвата на собственото ти съзнание. Усещайки отслабването и загубата на това, което някога си бил и превръщането в нещо друго … не някой друг, защото Ти вече го няма.
Тогава избора е да си отидеш с достойнство. Да се изправиш гордо, за един последен път и да кажеш – „Аз избирах как да живея, сега избирам как да умра!“. Със смях да посрещнеш Мрачния си Жътвар, да стиснеш десницата му и да се пошегуваш с него, докато те съпровожда през долината на вечната сянка …
Поне според мен, ако си живял живота си пълноценно, трябва да имаш правото на избор да умреш с достойнство, по твоите правила и в избрания от теб момент, а не да съществуваш докато, докато времето ти изтече, въпреки че живота ти е вече минало.
За мен е живота е ценен, но само когато е живот. Живота заради самия живот … вегетацията и безсмисленото съществувание не са живот. Живота, само заради самия живот е безсмислен … ненужен. Дори понякога не желан. Защото живота без да го живееш е само затвор.
Живей пълноценно, така че да не съжаляваш когато си накрая си правиш равносметка. Живей изцяло, напълно и без съжаление. И ако можеш – Избери как да посрещнеш Смъртта … защото ценността на живота е неговата пълнота и изпълненост със смисъл. Живей напълно и докато си жив.
Съжалявам за мрачната нотка, но прост така се случи, а и ако го погледнете правилно – всъщност е много положителна нотката.
(А статията, която провокира този материал е тук)
Ваш,
Lucifer
Вашият коментар