Отдавна не бях писал по една от основните теми в този блог – BDSM, но наскоро попаднах на нова практика в „напредничавия“ запад, която ме накара да запаля много сериозно, защото това са хората, които твърдят, че ние – всички онези безбожници сме неморални, а те си позволяват да маскират домашното насилие с вярата си. Ето и моите няколко думи … и най-вече защо тази практика няма нищо общо с BDSM, дори напротив.
Преди няколко дни попаднах на много интересна статия някъде из Интернет – цък.
За тези на които не им се чете или не разбират английски, става дума за нещо наречено „Християнска домашна дисциплина“ или оправдание за мъжете да пошляпват половинките си, когато са се провинили според тях. Интересно, нали?
Някак си те засърбяват ръцете да влезеш в правата вяра. Да се покръстиш и да преклониш глава пред господа …
И после трезвомислещия доминиращ в мен включва на скорост. Нещо в цялата тази картинка не ми харесва … но какво точно. В Интернет могат да се намерят множество форуми и материали по темата, но като се загледаш за какво точно става дума? С какво това „учение“ ме кара да настръхвам?
Вярващите смятат, че това е позволено от техния свети закон, защото жената трябва да е подчинена на мъжа и трябва да бъде наказвана, когато се провини. Жените били „по-слабия“ съд за духа господен и трябвало да се подчиняват, на мъжа, защото той въплащавал волята Му.
Не ме разбирайте погрешно – аз си пошляпвам пеиятелката. Понякога с повече от ръка, но не го правя защото се е провинила и смятам, че има нужда от „урок“, а защото и на двама ни ни харесва. Не смятам и че е по-слабия съд и няма своя воля и трябва да ми се подчинява. Самата идея за тази несъизмерност на връзката е това, което ме кара да настръхвам. Въпреки, че смятам себе си за доминиращ, не гледам на жените като на „слаби“ или като на създания имащи нужда от „уроци“ и „корекция на поведението“. За мен е немислимо да се смята, че човека до мен има нужда от „възпитание и послушание“, че трябва да бъде учен кое е „право и криво“. Разберете ме – нямам против боя в контекста на BDSM, там където е по взаимно съгласие и по-волята и на двамата, но да се използва за „възпитание“ и да се приема като норма на поведение .. .това за мен е леко непримиримо. И то от хора, твърдящи, че са високоморални и вярващи.
И като заговорихме за доброволност … още едно нещо което ме смущава (като човек, занимаващ се с BDSM) е така нареченото несъгласно съгласие (докато четях по темата попаднах на този термин (на английски звучеше нещо като Uncosentual Consention), но сега не мога да намеря) или просто казано – жената се съгласява да бъде наказвана веднъж – в момента в който каже да пред бога си в църквата. От този миг на татък мъжа и решава кога и как да я наказва. Не може да каже не, защото вече е казала да. Не може да спре мъжа си, защото той е неин господар и пастир, и е негово задължение да „коригира поведението и пред очите на Господа“.
Ще ме извинявате, но BDSM се гради на 3 основни принципа (онези три буквички, които всеки път цитирам) – SSC или Safe (Сигурно) Sane (С умисъл) Consentual (По взаимно съгласие) и това се смята за нещо извратено, за нещо противоморално, докато да напляскаш жена си без дори да я питаш, само защото смяташ, че се е провинила … е морал? Дисциплина? Религия?
Съжалявам, но за мен това си просто двуличен начин да замажеш насилието си. Една богобоязлива маска, с която прикриваш неадекватността си. Или лицемерен начин да практикуваш „извратените“ си щения, без това да противоречи на религията ти. По каквато и да е причина Християнската домашна дисциплина за мен не е нищо повече от домашно насилие в религиозни дрехи.
А вие как смятате?
Ваш,
Lucifer
Пост 27 от 60
Снимка goldberg
Вашият коментар