Чудех се за какво да пиша днес. Нещо цял ден се излежавам и нямам много интересни материали за тема, докато не попаднах на статия, посветена на 14.06 – или световния ден на кръводаряването.
Не малко мои познати имат навика от време на време да се замъкват до някои от центровете по кръводаряване и да дават по литър от кръвта си на всеки 6 месеца. Ей така, без им трябва или да им я искат. Просто отиват и дават. Да, полагат се 2 дни болнични и получаваш една торбичка сладки и разни други кирийки, но тях не ги интересува. Може би понякога само болничния … но хей, всеки се нуждае от почивка.
Ако можех и аз бих дал. Не за друго, а просто защото не коства много – 20 минути лежане и ден и половина замайване поради загубата на кръв. Защо не мога … си е медицински проблем. Но защо?
Защо да даваме кръв? Защо да даваме част от себе си, за някого когото не познаваме?
Защото така. Може би най-глупавия отговор – защото така. Защото е човешко и защото с нашата кръв ще спасим някого. Но хайде, никой от нас не е толкова голям алтруист. Всички ние си гледам изгодата. Та каква ни е изгодата да дадем кръв?
Като оставим 2-та дни болнични в които да си починем.
Даването на кръв ви гарантира пълни кръвни изследвания. Държавата или болницата в която дарявате кръв, много внимателно проверяват кръвта която давате. И съответно получавате добри тестови резултати и то без да давате луди пари за тях. От където и да го погледнеш си е бонус.
Но има един малко по далечен от нас бонус. Бонус за който рядко се замисляме, но е по-важен от всичко друго, което получаваме като даряваме кръв – спасяваме собствения си живот. Забрави за непознатия чийто живот ще спасиш. Забрави за болничните, сладките и кръвните изследвания. Дарявайки кръв ти спасяваш собствения си живот в бъдеще време. Ако по някаква причина ти се наложи да използваш кръв, тази кръв е от общите резерви с които разполага болницата. Дарявайки кръв ти спасяваш нечии живот, после този човек или неговите близки (дори да не са всички, дори само един човек да е) дава кръв. Дали от криворазбрана благодарност, дали от изкривено чувство за отговорност, но това е ОЩЕ един човек, който дава безвъзмездно кръвта си, за да спаси непознат … непознатия и той … и така се завърта един далечен кръг … който в някакъв момент, може да доведе до теб или до някой от твоето семейство спасен от непознат, дарил кръвта си, защото е бил подтикнат от друг непознат.
Тази година деня на кръводаряването ще се проведе под надслов – „Дарете кръв за тези, които даряват живот“. Това мисля, е едно хубаво мото. Една хубава инициатива. Всяка година на 14.06 е Световния ден на кръводарителя – идеята е да се повиши информираността на хората за недостига на кръв. Все пак това е продукт който не можем да добием, не можем да синтезираме и не можем да заменим. Кръвта е едно от малкото неща на този свят, за които недостига е реален и вечен и то … просто защото не се замисляме, че няма от къде другаде да дойде, ако не от нас самите.
Та ако можете – отидете и дайте кръв. Дали ще е утре или на 14.06 … или просто така – регулярно на всеки 6 месеца. Направете добро на себе си … и на човек за който няма да разберете.
Аз, ако можех, бих. Без да се замисля …
Ваш,
Lucifer
Вашият коментар