Използвам думата дроп за да опиша състоянието, защото депресия не е точно, апатия също. Ако имате по-точно българска дума – дайте я насам.
На всички ви е познато онова състояние в което човек изпада след период на тежко натоварване. Един вид апатия или депресия, някои стигат и до сълзи. Ето това е дропа …
Физиологически (не съм специалист, така че ако медици, които знаят повече, нека ме коригират) това състояние се появява когато адреналина се изчерпи от тялото. След интензивни моменти или натоварващи за човек, когато всичко се успокои, когато успеем да се върнем в някакъв сравнително нормален ритъм, доста често се изпада в този „дроп“. Наречете го апатия, наречете го депресия, макар че е неточно.
Най-често говорейки за дроп се говори за sub dorp – едно състояние в което изпадат подчинените след натоварен play (за тази думичка трябва да отделя един отделен пост). За всеки човек, дропа се проявява по различен начин, за това и грижата след това за всеки един подчинен е различна. Най-често обаче се изразява в загуба на сили (имал съм подчинени, които буквално не са можели да вървят след по-интензивни изпълнения), обща отпадналост, понякога плач. В зависимост от човека и от интензитета на преживяването … стоварването в реалността се отразява по различен начин.
Дроп-а е нещо нормално, но когато го видиш за първи път е плашещ – човек, който до преди 30 секунди те е предизвиквал вербално за да го нараниш още и още и още и се е смеел истерично в желанието на тялото си да получи повече усещания, в следващия миг, като спреш сцената ти се сгъва в ръцете и започва да хлипа тихо (макар и с доволна усмивка на лицето). Първия път си е плашещо, още повече за самоуверени нахакани доминиращи като пишещия този материал (още повече млади и без много опит). Хубаво е да се знае, че това е нещо нормално (отново зависи от подчинения) и като цяло е просто автономна реакция на тялото, наваксващо си за всичко което му се е наложило да изтърпи.
Но не само подчинените изпадат в такива състояния. Колкото и да е странно – такива състояния гонят всички, независимо от страната на камшика, че дори и хора, които не се занимават с всички онези перверзни неща с които се занимаваме ние. Дропа си идва в края на всеки период на натоварване. Колкото по-дълъг периода, толкова по-тежък дроп-а. Едни ги избива да реват кротко в ъгъла, други ги избива да си седят и да не правят нищо. Дропа понякога се проявява като апатия, понякога като депресия … и колкото е по-сериозно натоварването от което излизаме, толкова по-зле ни се стоварва цената за това …
Лечение? Няма – както всеки недостиг на енергия – търпение и пестене на сили за да можеш да се върнеш към правенето на това, което ти се иска. Хората казват, че и шоколада помагал – ендрофини.
Всичко на този свят се заплаща са казали хората, дори хубавите неща …
Ваш,
Lucifer
Изображение: Simon Carey
Вашият коментар