Американците имат една поговорка: „Тревата е по-зелена от другата страна на оградата.“, а ние българите си имаме: “ В чуждия двор, кокошката – патка изглежда“.
Вътре в нас е заложено да завиждаме. Още като деца се стремим да имаме по-хубави играчки, защото сме ги видели в приятелчето и докато растем, нещата не се подобряват – стремим се да имаме поне това което имат хората покрай нас, ако не по-хубави.
Някои хора биха го нарекли завист, сигурно е завист. Но честно, аз предпочитам да гледам на това като на градивно сравнение. Макар и не винаги нещата да са такива каквито ги вижда страничния наблюдател, няма нищо лошо, като видиш нещо, което ти харесва, да поискаш едно и за себе си. Завистта … във формата на „градивно сравнение“ е това, което индивидуално ни тласка на пред – дали ще желаем собствен дом, хубава кола или много пари, всеки от нас си поставя една цел и започва да я следва. Започва да работи за постигането и … развива се, развива способностите си и постепенно – достига това, което иска.
Вярно, че има хора и на които не им се чака или не им се занимава с развитие. Хора готови да разрушат това, което другия има повече от тях, вместо да се напънат и да го постигнат. Хора, виждащи само блестящите, лъскави неща в другите. Виждащи, това което им се показва и не искащи да работят за него, а искащи да не им се показва. Хора, за които посредствеността и „равенството“ са равни на това всички да са грозни и сиви, като тях самите, забравили или никога не изпитали, екзалтираното усещане да постигнеш нещо … да създадеш и да се насладиш на труда си.
Но гледайки лъскавите, хубави неща на другите, които искаме да постигнем, не виждаме цената, която са платили, защото хората показват щастието и успехите си, но всички крием тъгата и жертвите си. Така сме устроени. За това и тревата винаги е по-зелена от другата страна на оградата. Съседа винаги ще има патка, вместо кокошка. Но ние не виждаме как съседа ни става в 05:30 за да си полее и окоси моравата (по американскому) или зърното, което дава на кокошките си.
В някакъв момент, насочвайки се към това, което искаме, ние разбираме и цената. Плащаме за къщата, колата и кариерата си с личен живот и свободно време, със семейство и близост до хората покрай нас … И плащайки цената за постигането на лъскавите неща, които имаме, продължаваме да ги виждаме у съседа, защото не виждаме неговата цена. Постепенно лъскавата кола, която сме си купили, се оказва, че … абе трябва ни, за да сме представителни, за да си плащаме за нея. Големия и скъп телефон, на който всички се чудят, всъщност е перфектния Evenet manager и ни помага да си вършим работата, нищо че за тези пари сме можели да си купи 3 други различни. И къщата в която се прибираме вечер … е пуста, защото от толкова работа не ни остава време или сили да намерим някой, който да я запълни.
Но това няма да го видим у съседа, който гоним. Не. Той има лъскава кола, хубав телефон и по-голяма къща от нас … но никой от нас, никога не се замисля за жертвите, които той е трябвало да направи за да има тези неща. Не … неговата трева е по-зелена и винаги ще е по-зелена, защото гледайки от страни, на него му е по-лесно.
Завистта във смисъла да искаш да постигнеш това, което постигат хората край теб е едно много хубаво желание. То е това, което бута отделната личност по трудния път на саморазвитие и постигане на това, което желае.
Но срещу нея отстои завистта, като желание никой да няма повече от теб. Желанието да разрушиш постигнатото от другите, за да бъдат те толкова нещастни и неможещи, колкото си ти, защото какви са те да постигат нещо, без да се замислят, че ти се чувстваш неудобно. Това са хората, които се опитват чрез псевдо морал да наложат, че това да си успял е грешно.
Аз лично си признавам, че завиждам. Завиждам на приятели със собствен бизнес, завиждам на приятели щастливи с половинките си, завиждам на приятели с по-лъскави играчки от моите. За това съм се заел да постигна възможно най-много за да имам като тях. Завиждам им и да са им честити и да им се радват много много много дълго време. Аз ще ги гоня за да постигна каквото имат, просто защото ми харесва.
А вие?
Ваш,
Lucifer
Снимка: bookgrl
Пост 61 от поне 100
Всъщност Луци, ти не говориш за завистта а за амбицията подтикната от алчността. Ако една амбиция на човек бива подтикната от съвсем първични и чисти мотиви за усъвършенстване за какво ми е да гледам в чуждия двор. И защо изобщо ми трябвада гледам в нечий двор ако аз съм на ясно със себе си, с целите и амбициите си? За мен завистта е подтикната от много по-доли мисли, като например възгордяването, егоцентризма и манията за величие. Демек никой неможе да е по-добър от мен и да притежава повече и по-хубави неща, да има по-добър материален и въобще социален статус от моя.При завистта АЗЪТ излиза на преден план а не амбицията за позитивизъм и усъвършенстване, постигане на някакви успехи. Защото какво ще спечеля ако придобия по-готина кола от тази на съседа или по-скъпа и модерна къща? И пак опираме и до ценностната система, която ясно и точно определя границите и нивото на интелигентност на индивида. За един успехът е в материалното благополучие за друг обаче е в духовното усъвършенстване и достигане до мъдростта. Завистта сама по себе си е следствие от манията зя величие и задоволяване на егоистичните амбиции. В което апропо не виждам нищо градивно и позитивно. Завистта ни води до духовен и интелектуален упадък. Ще завърша с една мисъл на Христос:
„Понеже какво се ползува човекът като спечели целия свят, а изгуби животъ си?“
Всъщност, колкото и да го отричаш именно завистта е това, което ни подтиква да се развиваме и да напредваме … алчността и завистта е това, което бута прогреса – и личностния и обществения, защото желанието да притежаваш, това което има другия те кара да се стремиш към нещо, а стремежа е това, което те кара да се развиваш по пътя към него …
Луци, една скоба само да отворя. Говори за себе си а не по принцип. Защото моят стремеж никога не е бил подтикван от завистта а от съвсем лични и градивни амбиции. Познавам не малко хора със сходно естество на стеремж към усъвършенстване или просто постигане на успех. Всеки сам персонално избира горивото с което се движи колата му, което зависи от естеството на двигателя нали така? Е, моето гориво не е завистта и дори не мисля че ми е нужна за да постигна амбициите си в житейски план. Мотивите ми за успех никога не са били свързани със завистни мисли а точно обратното. И въпреки завистта аз пак си постигам успехите, към които съм се стремял. Жив и здрав друже.