Гледайки приятелите си във facebook, които се акумулират постепенно, се замислих, че в някакъв момент съм се превърнал в пресечна точка на две отделни реалности – тези които се показват и тези които се крият. В някакъв момент, моята скромна личност се превръща в мост между два напълно различни начина на мислене и поведение. Между две напълно различни хора, добавили ме като приятел и познаващи ме по два напълно различни показателя.
От една страна стоят реалните ми и виртуални познати, натрупани покрай самите социални мрежи. Хора за които, да ги познават хората е, ако не работа, то нещо нормално. Чувстват се като риба във вода пред стотиците погледи на приятелите си, споделят и работят. Крият своите тайни далеч от очите на хората, които ги виждат. Аз съм част от реалния им живот. Приятел, познат. Социален контакт, който е открит и директен. Някой, когото да посочат и да кажат – аз него го познавам от #TBB или от работа, или работили сме по този и този проект. Аз съм част от онова, което не крият.
Другата група хора сред приятелите ми, е пълната противоположност. За тях съм част от онова, което не искат да излиза на бял свят. С мен са поели риск, по една или друга причина, да споделят част от реалността си, извън анонимния образ с който са решили да се запознаят с мен. Аз не съм някого с когото желаят или могат да кажат открито от къде се познават. Анонимни, винаги потайни и скрити. Хора, които по някаква причина съм докоснал, за да ме допуснат до реалния си свят.
Две отделни групи, които не рядко се преплитат и на други нива – професионални, социални, житейски. Но за които само аз знам как се преплитат с мен. Не веднъж, приемайки приятелство на някой от социалните си контакти, съм забелязвал общи познати, които надали биха желали да се разбира, от къде точно ме познават или обратното – приемайки приятелството на човек, който не би парадирал, че ме познава, откривам общи познати с които се засичаме по социални мероприятия.
Света е малък. А Интернет-а го прави още по-малък.
Всеки един от нас е пресечна точка на групите от хора с които комуникира – дали ще пресича приятелите с колегите си или с роднините си, но докато не ви се наложи да отговаряте на въпроса от рода на „Ти него от къде го познаваш“ и да знаете, че не можете да отговорите истината …
Пресечна точка …
Пресечна точка на ценности, на поведение. Пресечна точка на лица и маски. В нас, чрез този малък, малък свят, се пресичат различни хора. Сблъскват се, сближават се. Всеки един от нас е един малък мост между реалностите, които обитава. Между групите хора с които комуникира.
Всеки един от нас е пресечна точка, даваща досег, на иначе недостижими идеи, мисли и хора. Ние сме тези, които сближават и които раздалечават гледните точки.
Не е ли невероятно?
Ваш,
Lucifer
Снимка: Pixel-Pusher
Пост 95 от поне 100
Вашият коментар