За днес си мислех да пусна пост на тема книги и как те са моето предпочитано оръжие … но после попаднах на следната новина из социалните мрежи – Ботев с рокерско яке, Йовков като Боб Марли. Интересно заглавие, нали? После прочетох и цялата статия …
В първия момент бях възмутен. Как може! Що за хора биха причинили това на светила на българската литература … после обаче се замислих – какво толкова им причиняват? Слагат им една по-модерна обвивка и ги правят по-привлекателни за младежите … хммм?
Дали това е добра или лоша идея? И по-важното: целта оправдава ли средствата?
Струва ли си да принизяват класически български автори? Струва ли си да се свалят от пиедестала, на който времето и историята са ги псотавили? Погледнато от тази страна – не. Никой не бива да скверни по такъв начин великите български автори. Те трябва да бъдат това, което са – светила. Да се изучават и да бъдат достъпни за хората… ъммм … но нали това е целта на проекта? Българските класици, доведени до младежтта … интересно. Ами ако вземат, че излушат тези аудио книги?
Но това са приказки … приказки на касетка, само че в mp3 формат … това не е литература. Не е класическа литература … само че е. Това е едно логично продължение. От години съществуват проекти, като LibriVox – non-profut организация, която се опитва да превърне колкото се може повече класически произведения в аудио книги, като по този начин ги направи достъпни за всички. Най-малко за слепите. Но като човек, който не малко време е прекарал с аудио книга в ухото, мога да ви кажа, че е за всеки – не винаги можеш да отвориш книгата и да четеш. Да кажем – аз не мога да вървя и да чета, други не могат да карат и да четат, но всеки от нас губи много от времето си в път. Време, което може да се употреби в научаването на нещо ново. Прочитането на поредната книга …
Каква е целта на литературата? Класическа, модерна … каквато и да е? С каква цел е създаедна?
Простия отговор е за бъде четена … но ако се замислите, още по-простия отговор е за да бъде възприета. Защото четенето е само един от начините по които можеш да вузприемеш едно произведение. Аз съм слушал не малко. И съм гледал не малко екранизации … И докато режисьора и сценариста на екранизацията, могат да си позволят някоя и друга волност, то в аудио книгите това го няма. Дори съкратените версии, са много по-пълни от екранизации.
И все пак … светилата на българската литература … дали си струва да се свалят до нивото на днешната младеж?
Да. Защо не? Защото са класици? Защото трябва да бъдат на пиедестала на напето общество и името им трябва да се пази чисто и свято? Но как са псотавени на този пиедестал? Поради каква причина са станали колони на нашата литература?
Пишейки. Достигайки до много хора, които са ги оценили и са ги превърнали в примери на следващите поколения. Тогава какво по-голямо признание за тях от това младежите да си ги разменят в skype като последните парчета на разни изпълнители? Какво по голямо признание биха могли да получат от това да заместят няколко mp3-ки за да могат още хора да ги чуят? Млади и подрастващи, които иначе не биха хванали книга. Не казвам, че и така ще ги чуят. Не. Казвам, че така ще имат по-голям шанс. Че тази реклама, макар и неортодоксална е много повече от това, което през последните години е било направено от който и да е за достигане на класическите автори до младежта в извънкласно мероприятие.
Целта на литературата е да бъде въприета. Както и на всяко друго изкуство. И аз съм много, много. много за този проект. За съм и за рекламната му камапания, макар и да „очуква“ малк ореола на тези светила на литературата ни. Защото техния ореол не се гради от дебелите класически книги в които са затворени думите им и от строгите потрети в които са затворени образите им.
Не. Техния ореол се гради от това, че всеки един от нас носи късче от творбите им в съзнанието си. Те са светила, не защото са издадени, а защото са четени. И един такъв проект не може да им отнеме нищо. Напротив – може да им добави още към това, което ги прави легенди …
Дали идеята е добра или лоша?
Според мен е брилянтна … и пожелавам много успехи на авторите и.
Много ми се иска да попълните и малката анкета. Напълно анонимно, разбира се.
Ваш,
Lucifer
Колкото повече гледни точки има към „класиците“, толкова по-голяма е вероятността четящият да намери – или да създаде – своята собствена, да успее да усети и хареса произведението или автора. Сред основните проблеми на българското образование е, че учениците са задължени да зубрят интерпретации, вместо да мислят. И тези интерпретации отразяват ценности от 19-ти и началото на 20-ти век. Скинарчетата четат „с гол в ръката нож“ едно към едно и си викат – що да не хванем нож и ние?
Затова много се радвам на тази инициатива, а Гео Милев като рап звучи супер :-).
Ще ме прощаваш, дарлинг, ма това образУвание не го знам къде си го образувал, но поне успя да ме събуди, че да си продължа с учебния процес…след малко 😀
Иии…аз съм отново против (какво чудо). Не мисля че има нужда от манга „Под игото“, например. Класическата литература си е там, тя си съществува и е въпрос на избор дали да се чете. Мисля че си е откровено глупаво и пълна загуба на време да се прави достъпна за същества, които не се интересуват от нея. Няма смисъл да се „превежда“, при условие че някой дебил, чиято глава му служи за баланс на г*за, ще каже евентуално: „Мно’о яко, дай следващия трак“ или „Баси тъпнята, тука нЕма ку*ви“.
Не, не подценявам интелекта на младите. Но тези, които имат достатъчно капацитет и интерес биха прочели книгата.
Пък колкото и да ненавиждам човешката прстотия и тотална липса на елементарни познания и стремеж за постигането им, просто не мисля че е редно да се натрапва класическата литература, музика и каквото и да е на незаинтересованите.
С една дума съм против този тип реклама.
Но съм твърдо за аудио книгите. Това, че е аудио една книга не я прави по-малко книга. Съдържанието си е там. Вярно че хартията си има чар, но все пак бих жертвала малко от този чар в името на познанието…
И докато четях мислех да кажа още нещо, но забравих. Ей…таз русост… ако се сетя ще се „намина пак“
Сайонара
На мен също ми допада идеята – всяко изкуство няма да бъде изкуство, ако му поставяме ограничения. Наистина важно е произведенията да бъдат възприети и разбрани, да те докоснат, а обвивката им няма никакво значение. Така че, да, целта оправдава средствата. Да не говорим, че съм убеден, че 90% от „възмутените“ с радост слушат в колата си Преслава, Калина, Малина и други плодове и зеленчуци, а в такива ситуации изведнъж се оказва, че са много принципни, че имат право да оценяват нещо като „кич“ и прочие.. Като цяло, освен всичко останало, сме и малко лицемерен народ. Ако бяхме толкова принципни и наистина разбирахме тези автори, едва реакцията щеше да е точно такава. И едва ли чалготечниците щяха да са толкова многобройни…
Класиците трябва и могат да бъдат четени в оригинал. Произведенията им не са толкова сложни, че да трябва да бъдат превеждани на „обикновен“ език – всичко е написано достатъчно просто. Друг е въпроса, че учителите в училищата ги товарят с напълно излишен товар.
А на автора препоръчвам да използва софтуер за корекции и да препрочита какво е написал преди публикуване, защото е срамно да се изказваш по такива въпроси без елементарна езикова култура.
Всъщност винаги съм се удивлявал, на всеки който използва думичката „трябва“, но това вече е едно съвсем различно ниво на разсъждения.
Тук не говорим за промяна на звученето на произведенията, не говорим за „превеждане на „обикновен““ език. Говорим за правенето им по достъпни, което не означава някой пишман редактор или псевдо преводач да ги осакати. До колкото разбрах става дума за простото им превръщане в аудио книги, и една малко по-неортодоксална рекламна кампания за популяризирането им.
А колкото до забележката за езиковата ми култура – в този случай изказването на мнение не е свързано с познаването на граматическите основи на езика (което признавам, че ми куца), а по-скоро желанието да изразя мнение, по въпрос – направил ми впечатление. Обещавам, когато редактора ми реши, че му се занимава – да я впрегна пак активно.
Упс, моя грешка. Даже не съм забелязал линка към статията. Естествено, че аудиокнигите са добра идея. Рекламната кампания е малко агресивна, но пак добре, че не са се придържали към правилото, че секса продава. Не знам тогава какво щеше да излезе :о
Е то ако беше така, дори за мен щеше да е прекалено.
Говорите за класици, а искате да се попълва анкета с правописни грешки ;). Смешно е!
„ОбразУвание“??? Питате как съм зе образувала или образовала?
ОК. Благодаря за отправената забележка. Сега ще го коригирам.