Грях

Вчера по време на разговор, който беше на тотално друга тема беше повдигнат въпроса за греха. Не вярвам човека, с който говорех да е особено вярващ (поне не прави впечатление на такъв), но от разговора (който сигурно ще породи и други теми), стана ясно, че чувства вина за това че харесва неща, които по някакъв начин са приети за „греховни“.

Според WikiPedia грях е:

Грях е постъпка, действие, което нарушава законите и правилата, установени от Всемогъщия Бог. В по-общ смисъл грях е нарушаване на морално-етични норми, установени от обществото. Може също така да означава грешка.

Обективно греха може да е три отделни неща – религиозен, морално-етичен или просто грешка. Третия вариант не е нещо, което бих разглеждал, защото грешката е действие, което не съвпада по някакъв начин с очакванията ни. Но да погледнем религиозния и морално-етичния. И двете конструкции са чисто абстрактни и подлежащи на промяна.

Греха, като религиозна конструкция, може да бъде смятан за „порок“ или за нещо лошо, само ако религията за която е грях бъде приемана за нещо добро. А религията, няма как да бъде добро. Ако приемам само християнството като отправна точка, трябва да разгледаме това, което се приема за грях в него от самото начало. Още в началото на религията, за грях бива обявено познанието – първородния грях все пак (и изобщо първия човешки грях) е бил консумацията на плода от дървото на познанието и осъзнаването на какво е срам.Първородния грях е познанието на що е добро и що е зло – основното познание за света в който хората живеят. Защото познанието на добро и зло позволява на човек да заеме част от ролята на бога – да съди и да отсъжда, па макар и за самият себе си, що е добро сред божието царство и що е зло, от там грозно. В исляма, пък, всяко действие които противоречи на волята на Аллах бива прието за грешно. Думите и волята на бога, бил той християнския Бог или ислямския Аллах са записани в светите книги (Библия, Коран), а дълго време единствените образовани хора, които са били способни да четат и по-този начин да тълкуват словото, волята и желанието на бога си, по този начин да казват какво е грях или не, са били служителите на тези религии. Което автоматично е поставяло властта в техни ръце.

Религиозният грях е мъглява конструкция, която най-кратко може да бъде описана като действия, мисли и желания, противопоставящи се на доктрината на религиозната общност към която човека принадлежи.

Грехът като морално-етическа конструкция е дори още по-разтеглив, защото морала и етиката на едно общество съставляват постоянно променяща се група от норми, които биват приети или отхвърлени в течение на времето. Обществения морал търпи промени – всяко поколение променя, това което намира за морално. Дори да разгледаме само отношението на обществото към секса, ще видим тази промяна – в древна Елада, човешкото тяло е било издигнато в култ, а с това и отношението към сексуалността е било различно.

Вакханалиите, провеждащи се всяка година са били празници, изпълнени с много алкохол и секс и посветени на култа към тялото. Към желанието да живеем този живот. В някои полиси храмовите служителки, служещи на някои от женските Олимпиици са отдавали почит на своята богиня чрез сексуални актове. Знатни дъщери е трябвало да служат в тези храмове за по година, за да изучат тайните и да бъдат добри съпруги.

Това в през хилядолетията от тогава се променя – религиите се променят от човеко-центристки към богоцентристки, въздигайки фалшив морал, който трябва да загърби „низките“ човешки желания за някаква форма на възвишеност. В днешно време, още сме повлияни от тези норми, за това и моралните ценности са насочени в страни от човешките желания.

Моралът и етиката на обществото в което живеем смятат удоволствието за табу. Хедонизма, като философия бива приравнен на падение, макар, в едно една секуларна социална общност да няма „религиозна“ форма на падение. И все пак – всеки който се стреми към телесното си удоволствие (като това удоволствие по никакъв начин не пречи на индивида или на обществото покрай него) бива заклеймен като греховен. Но морално-естетическия грях е дори по-сложен, защото всяко общество има своите морално неприемливи действия и идеи, пред които обществото си затваря очите, създавайки някаква фалшива структура на по-големи и по-малки грехове.

Пример:

Ако един мъж има много партньорки, на него се гледа с форма на уважение. Ако една жена има много партньори, за нея се използват обидни епитети и хората се съмняват в нейната „чистота“ като човешко същество. Но нима и двамата – и мъжа и жената, не живеят в същото това общество и нима и двамата нямат равни задължения към това общество? Тогава защото морално-етичните им съдници използват двойнствен начин за да мерят „грехът“ им?

Грехът е абстракция. Грехът е вменен страх от свободата да търсим собственото си удоволствие. Дали говорим за религиозен грях или за социално обусловен, няма никакво значение – ако поставяме собственото си удоволствие, над някакви имагинерни социални или религиозни норми, ние извършваме грях. Е аз не вярвам в греха, защото и социални и религиозните норми са приложими, само и единствено ако бъдат приети.

Та … бъдете греховни – само вие и собствения ви морал може да ви каже дали сте грешни!

Ваш,
Lucifer