Вчера вечерта с @ju и @begem0t започнахме много интересен спор. Поне до колкото аз разбрах сприхме за това дали вярата като цяло ни е нужна и за какво?
Искам да направя едно уточнение – не говоря за религията или вярата в дадено божество. Говоря за простата вяра, тази която ни подхранва всеки ден.
Не ме разбирайте погрешно – аз не съм за безпочвеното поклонение и вяра. За сляпата следовност на догми и верски учения. Не. Не говоря за тази вяра. Тази вяра е отрова, която пълзи из съзнанието на човека и му отнема онази искра, която му е присъща. Искрата на съзиданието. Не тази сляпа вяра е грешна. Тази вяра е отровна. Единствената и цел е да потопи съзнанието в едно сиво съществуване отнемащо му искрата на творец. Отнемаща му това, което е вътре в себе си и превръщайки човека в част от хората … от масата на обществото или както искате така наречете общото в което го превръща.
Това за което говоря е другата вяра …. тази с която е надежда. Вярата в себе си. Вярата в способностите си. Вярата, която задвижва онази малка искрица на творчество във всеки един от нас и я превръща в свръхновата на интелекта. Говоря за вярата, която се стреми да ни извиси към the Omega Point на Теаярд Де Шарден (и да, като за служител на религията е имал много интересна идея).
Причината наистина да се запаля по-този спор е че наистина вярвам в силата на вярата, защото тя носи надежда и сили. Защото благодарение на нея, сме достигнали до тук. Вярата на Колумб, че земята е кръгла, Вярата на Галилео, че земята не е център на вселената. За тази вяра говоря. За вярата, че ще има утре и утре ще направим по-добре нещата, които днес не сме успели.
Колкото и на хората, които да твърдят, че не вярват, а знаят да им се иска, всъщност не е така. Всеки един от вас вярва, че ще има утре … и тук чувам ропота, че да утре ще има! Слънцето ще изгрее дори и да не вярваме в това. Да, но вие вярвате в своето собствено утре. В утрето което ще видят очите ви, което съзнанието ви ще попие и ще му се наслади. Никой от вас не допуска, че за него утре няма да настъпи. Но какво би станало, ако за част от секундата слънцето, което мислите че ще изгрее утре, колабира в черна дупка или експлоадира в супернова? Сега ще ми кажете, че е невъзможно и науката (вашият бог) щеше да е открила проблема.
Да, но само до преди 500 – 600 години науката е смятала, че земята е плоска и център на вселената. До преди около 200 – 300 – че болестите се носят по етера и злите духове. А само до преди 50 години се е смятало, че добра закуска е бекон, пържени яйца и шунка (и да това ми е любима реплика от MiB).
Точно вярата на учените през тези периоди им е помогнала да открият тези неща. Нещата смятани за невъзможни само десетилетия или дори години преди това. Всички са смятали, че Бел е откачен, когато е твърдял, че може да предава глас по жица. Всички са смятали Тесла за луд, когато е твърдял, че може да предава информация и енергия по въздуха. Всички са се присмивали на Братята Райт при първите им опити да полетят. Но всички тези хора са вярвали, че са прави и са били прави.
Разбирате ли, коя вяра защитавам?
Никога няма да защитя вярата, която ограбва човека от искрицата творчество. Никога няма да защитя вярата, като религия. Не. Защитавам вярата като надежда. Вярата, която подкрепя творчеството и му дава сили и устрем. В тази вяра вярвам.
Ваш,
Lucifer
P.S.: Наистина ми стана странно от този спор. Не съм очаквал, че интелигентни хора, могат да бъдат толкова не толерантни. Не твърдя, че бъркате, като отричате вярата. Твърдя, че бъркате, като я отричате напълно.
направо съм учудена, че изобщо е имало спор?!
букмаркнах си тая статия, докато разрина всичко, което имах за вършене и сега се връщам обратно на него;
според мен, не е възможно човек да е жив без вяра.