In memoriam …

Днес … по-скоро вчера отново ми напомниха колко преходен е живота.

Един добър приятел си замина. Човек, на когото знаех, че мога да разчитам.

Онзи ден си мислех за него и се усмихвах при спомена за неговото „френд“ и за всички пикантни историйки които разказваше. Щях да му се обадя днес. За по кафе/бира, но май няма смисъл, а?

За пореден път се убеждавам, че времето не чака никого и Смърт не пропуска. Никой не живее вечно, за това и не бива да си губим времето, а трябва да живеем на пълни обороти, без страх от после … защото после винаги е еднакъв

Иска ми се да вярвам, че ако има нещо отвъд, то той е намерил това което е търсил.

Но знам, че няма да ни напусне съвсем, докато още го помним. Докато все още има някой, който се смее с него и се забавлява с него.

Винаги ще се усмихвам на спомена за високия, усмихнат мъж с големите очила, който не спираше да говори. Ще помня времето изкарано с него, когато нямаше къде другаде да се подслоня. Не беше идеален, но беше добър човек. Беше приятел. Ще го помня …

Знам обаче, че изживя живота си напълно и се надявам, че когато застане пред този който ще го съди, да застане с неговата широка усмивка, и с неговото „френд“.

Ще те помня, приятелю.

И ще разказвам на всички за теб.

IN MEMORIAM …