Като цяло имам проблем да възприемам неща, които не разбирам. Колкото и да е странно – не мога да възприема нещо като го видя или пробвам няколко пъти. Докато не го поставя в контекста на някакви предварителни познания ми е трудно да осъзная за какво става дума. Имам нужда от собствената си интерпретация за да разбера това, което уж трябва да науча (което си е проблем, когато си на семинар и ти показват някакви неща (добре че тогава можех да се размина с това, че съм там по работа)).
Разбирането на информацията, която придобивам, е жизненоважно за да я усвоя. Ако пропусна някаква част или ако ми липсва основата за да схвана за какво иде реч, някак си не успявам. Губят ми се моментите и дори да мога да си спомня дословно какво се иска да знам, пак не мога да го усвоя.
За това и за мен научаването на нещо ново става с примери – по-лесно ми е да разбера как се прави нещо, когато го хвана и разчовъркам съставните му части. Да разхвърляш нещата, които съставят това което искаш да знаеш пред себе си и да видиш какво се случва, ако започнеш да променяш тук и там … да видиш как се променя функцията, визията …
На принцип на пробата и грешката – ако разваля това или онова, дали мога да го оправя? Дали ако пипна тук или там, това няма да накара нещото да работи по както ми трябва?
За мен са важни примерите … но още по-важно е да мога да интерпретирам сам това което разучавам – да мога да променя части от него, да го донаглася … да го превърна в нещо свое. Но не просто да „пребоядисам“ чуждото творение, а да взема това което е всъщност и да променя ядрото … да променя това, което го съставя, за да отговаря на моите желания, на моите нужди.
Но този мой начин за учене, макар и заобиколен и по-дълъг, ме научава как всъщност се случват нещата … как се развалят и по-важното е как да ги оправя – като сложна мозайка, която не само знам как да подредя, но и знам, кои парченца мога да махна или да сложа на друго място, за да се получи нещо ново. Нещо оригинално.
Интерпретация на самата същност на това, което научавам … разлагане … разпадане и създаване на нещо … същото, но и различно.
Не мога да уча думи и числа без смисъл, термини и функции, ако не ги разбирам. Но ако ги разбирам мога да ги приспособя … мога да ги променя, така че да станат част от инструментите с които си служа, които ми позволяват да създавам нови неща … да градя … да разбирам другите неща, по-сложни, по-трудни.
Никога не съм разбирал познанието без функция … без възможност за прилагане към нещо реално, за това и ми е толкова трудно, когато става дума за нещо академично – неприложимостта на повечето неща спрямо реалността …
Материята, както казва физиката, е константа – тя не се създава, не се разрушава, а само се превръща от едно състояние в друго … така и с моят начин на възприемане на нещата, с научаването на новото – просто го превръщам, чрез разбирането си …
Ваш,
Lucifer
Вашият коментар