Jack of all trades …

Все се намира някой да ме пита с какво точно се занимавам. Било то от към IT, било то от към други аспекти в живота си. Хората са свикнали да получават лесен, точен отговор и е трудно да им обясниш, че такъв не можеш да им дадеш. Отговора, който най-често давам е „От всичко по малко“.

В днешно време е трудно да намериш някой, който да не се е специализирал в една или няколко области. Да знае, че е добър в нещо … или в група неща. Програмиране, хардуер, операционни системи, работа с хора, организация на събития, фотография, връзване, рисуване, графика … не толкова тясна, но и не толкова широка специализация в сфери, носещи удоволствие от постигнатото.

За съжаление аз не мога така – твърде лесно се разсейвам … или по-лошо – губя интерес. Вече бях говорил за проектите, които поемам и там казах, че трябва да могат да задържат интереса ми. За това и често казвам, че не ставам за програмист … така както не ставам за game-ер – твърде бързо ми доскучава и губя интерес.

Това разбира се има предимства – мога да върша много неща. Имам познанията и уменията да направя много неща. Да се занимавам в много области и да постигна някакви задоволителни резултати. Мога да мисля извън поставените ограничения на специализацията. Да решавам проблеми по новаторски начин …

Но това си има и недостатъци – никога няма да бъда достатъчно добър в нито една от областите, които съм избрал да развивам. Няма да бъда забележителен в нищо. Широко – посредствен. С достатъчно познания във всяка една област за да знам, че нищо не знам от нея … или знам, но не достатъчно за да направя име или да постигна някакви висини.

И все пак … няма и все пак – всеки от нас прави личния си избора за развитие. Дали съзнателно, дали не съзнателно – всеки се опитва израства по свой си определен начин. Но обективно предпочитам да съм готов за всяка или поне за повечето ситуации с които мога да се сблъскам …

Хората постигат големи неща – насочват вниманието си на някъде и правят … аз, от своя страна, се занимавам с толкова много неща, че не мога да свърша едно … пример е всичко онова с което искам да се захвана след като допиша този пост – от една страна искам да седна да поиграя Elite: Dangerous, от друга – вчера си намери подробна документация за Strophe.js и искам да седна и да напиша чат клиент, от трета се докопах до качествен код за вълнов генератор … който искам да пусна в симулация за да видя дали ще даде необходимия резултат … от четвърта …

Една от лошите страни е точно невъзможността да завършиш започнатото – за това и казвам, че не ставам за програмист. Но хубавата страна е, че не ограничаваш мисълта си. Не попадаш в някаква рамка … разбира се, попадаш в друга, макар и по-широка, но все пак рамка.

Дали искам да съм добър само в едно нещо?

Не, не мисля, че човека, който съм в момента може да бъде този, който е, ако просто прави едно нещо … мисля, че по-добре да бъда посредствено способен в множество неща от колкото изключителен на едно място …

А вие как смятате?

Ваш,
Lucifer