Наскоро се замислих за някои неща и като се разсея димът излизащ от ушите ми, установих нещо много интересно за себе си – както се оказа ревнувам.
Не, не ме разбирайте погрешно. Аз самият не мога да бъда моногамен, това съм го казвал десетки пъти и никога не съм искал от партньорките ми да са. И не ревнувам от другите им сексуални партньори. Докато им е хубаво с другите – нямам нищо против, нали на мен ми е хубаво като съм с тях. Това което обаче открих за себе си, е че изпитвам почти неудържима ревност към хората които по някакъв начин ги нараняват според мен.
Не ревнувам от хубавите им моменти, а от лошите. Ревнувам, когато някой се е държал зле с тях и ги е наранил по някакъв начин. Усещането е много странно за мен самия. Продължавам да не разбирам хората, които ревнуват. За мен това е по-скоро продължение на желанието да им е добре с мен и не може някакъв си там (или някаква, защото се оказа, че изпитвам това усещане и спрямо приятели/приятелки, които ги нараняват) да ги наранява и да ги кара да се чувстват зле.
Предполагам, че това е някакво проявление на това, че съм overprotective, както са ми казвали не веднъж, но ми е странно да видя тази своя страна. Знам, че това не е точно ревност, защото ревността е някакво собственическо чувство, но и в същия момент, чувството е точно собственическо – „Той/тя наранява моето! Ще му/и откъсна главата!“.
Знам, че това не е нещо с което трябва да се хваля, но просто ми се искаше да представя мислите си по някакъв сбит и формулиран начин. Чудно ми е – за вас така ли е?
Ревнувате ли и ако да – то защо?
Знам, че е напълно нормално да искаш да предпазиш скъпите си хора или да ги задържиш, но за мен честно казано е непривично. Никога не съм разбирал ревността. Дори последната ми дълготрайна връзка се разпадна от една страна заради това, че партньорката ми ме ревнуваше и от друга, за това че аз не я ревнувах. Никога не съм можел да осмисля самото желание да обвържеш и контролираш някого. Да ти е сексуално верен или емоционално. Не разбираемо ми е. Хора сме, свободни сме, различни сме, нима трябва да спираме другите да правят, това което желаят? За това и тази моя новооткрита особеност на характера ми е токова интересна.
Какво все пак ревността …
Виждал съм ревниви хора. Страдал съм от ревниви хора. Един такъв дори щеше да ме бие за това, че съм му спасил връзката, но пък съм бил твърде близък с приятелката му … това не мога да го разбера … дали има различни форми на ревност?
Та кажете си:
Вие ревнувате ли?
Защо?
А разбирате ли ревността като такава?
Ваш,
Lucifer
Значи let me get things straight – ти ревнуваш когато някой ебава мамата на твоите партньорки… Защо ли? Да не би да те е яд, че някой друг ги наранява вместо теб? Шегувам се, разбира се… ма като се замислиш от психологическа гледна точка си е точно така, или поне близо до истината 🙂 Т.е това е един вид собтвеническо чувство, пречупено през призмата на садистичната ти натура 😀
Норче, мисля че си напипала правилната нишка … по-скоро не давам на другите да ги нараняват. Само аз мога … ПЪК!
За мен класическата ревност е израз на несигурност в партньора. Ако постоянно дебнеш дали няма да „прегреши“, вероятно или не са изяснени отношенията докрай, или си адски несигурен в себе си човек с комплекс за малоценност.
Диди, аз този проблем го нямам, ако не си прочела. Аз не дебна. Ако ще прави нещо, да си каже – може да и освободя терена ако иска.
Прочетох, прочетох. Просто отговорих на поставените от теб въпроси в края на поста. Иначе съм съгласна с Нора.
Ревността според мен е нещо много неприятно. Ограничава те, потиска те и те кара да се чувстваш като затворник. Честно никога не съм я разбирала….
Аз самата обаче съм я усещала понякога, но винаги съм я задържала в себе си(това е един от онези моменти в който се чувстваш излишен за любимия човек, но все пак трябва да го разбереш и него и желанията му) Щом така е решил- значи така е най – добре за него и трябва да го пуснеш 🙂
Чета си кротко старите ти постове, защото отдавна не съм ги прехвърляла, ей така за спорта, да си припомня разни мисли.
Пътят на разсъжденията ти е логичен – това не е ревност, а силно развито собственическо чувство към „твоето“ и желанието единствено ти да се разпореждаш с него.В случая както и Нора ти е казала, понеже си садист, нормално е болката да е твоят стимул.Съответно единствено ти да я причиняваш.
Замислих се за едно мое гадже от преди доста време.Човекът, който ме открехна за bdsm и всъщност каква е моята роля в хранителната верига в случая.Та той освирепяваше ако не дай си боже някой друг ме обиди, нарани, дали физически или емоционално.В прав текст една вечер ми го каза – само аз мога да те наранявам, независимо от това дали ти искаш или не, никой друг.
От друга страна ми прави впечатление и че хората, които са единствени деца като цяло са с по -развито собственическо чувство и не обичат друг да им пипа играчките.