Какъв може да е смисълът на живота?

Тази тема е написана по повод задание по Есе в университета. За това просто си правя мозъчната гимнастика.

Какъв може да е смисъла на живота?

42?

Дали както е написал Дъглас Адамас не точно това? Отговора на въпроса за вселената, живота и всичко останало?

Но не, това би бил твърде лесен отговор, а кой от нас обича лесните отговори? Няма да сме ние, ако можехме да отговорим на фундаменталния въпрос, който дори не можем да формулираме толкова просто.

Но какво все пак разбираме под „Смисълът“ на живота?

Дали целта на биологичния процес живот? Или по-скоро защо съществуваме, като разумни създания? Или може би нещо по-средно – какво цели тази необуздана сила Живот, която ни е създала за да можем да се питаме „Защо сме тук и какъв е смисълът на живота?“.

В своите книги Ендимион и Триумфът на Ендимион един от най-добрите фантасти на нашето време, Дан Симънс дава един много добър отговор на първия вариант – какво цели Животът като сила, като енергия … като основен елементал – Животът се стреми към още живот. Целта на живота е същата, каквато е целта на всяка стихия – живтоа иска да погълне. Иска да твори, да се множи да се променя … да ражда хиляди цветя в хиляди нюанси, многообразие, което да гарантира, че Живота ще продължи. Живота не е по-различен от огъня или водата. Живота е просто елементал – стихия. Но живота е единствената стихия която може да твори. Живота може да вземе не живата материя и да и придава нови форми, нови … състояния, каквито до сега материята е нямала.

Животът има само един смисъл, ако бъде разгледан като стихия – да създава още живот. Дори смъртта като част от него има същата цел – да отваря място на нови видове, да помага с изхранването на по-силния …

Но ако говорим за смисъла на живота, като метафора на вечния философски въпрос „Защо сме тук?“ – тогава нещата не се променят много. Ние, хората, сме творения на тази стихия – ние въплащаваме перфектно всичките и способности. Човекът е творец и разрушител. Дуално създание, което има много цели в своето кратко съществувание. Всеки от нас има своите. Всеки от нас иска своето, но защо сме тук?

Тук сме за да живеем. Тук сме, не защото сме родени. Това е само факт даваш нашето начало. Тук сме за да бъдем живи – да издигнем в култ живота. Да творим и да разрушаваме, да помагаме и да пречим. Да насочваме и да биваме насочвани. Както казва един от най-големите (поне според мен) постмодерни философи:

– ЧОВЕК ИМА НУЖДА ОТ ФАНТАЗИЯ ЗА ДА БЪДЕ МЯСТОТО КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ПАДАЩИЯТ АНГЕЛ И ВЪЗДИГАЩАТА СЕ МАЙМУНА!

Смърт, Дядо Прас, Тери Пратчет

И ние сме точно това – творението и твореца. Ние създаваме света около себе си и сме създадени от него. Нашата цел е промяната – да променим себе си и света в който живеем, да донесем живот, който да надживее нас самите. Дали това ще са децата ни или това ще са откритията и изкуството ни – нашата цел е Живот. Вечната битка за безсмъртието, без самите ние да искаме да го постигнем. Защото без страха от Смъртта … от края на това което сме, няма да се стремим към нищо. Няма да има край, а нямайки край няма да съществува начало. Няма да има награда … само съществувание, безспирна сивота на едно вечно сега, защото без страха от смъртта, достигайки вечния живот, ще загубим това за което сме създадени.

Защо сме тук? За да сме живи. За да живеем, да творим и да се веселим. Да почитаме живота, създавайки нов живот и да търсим безсмъртието, без да искаме да го достигнем, защото това би бил краят ни. Но какво е да си жив? Дали е достатъчно да се будиш сутрин и да си лягаш вечер, да слагаш залък в устата си и да пълниш дробовете си с въздух? Дали това стига за да се нарече едно съществувание живот?

За мен лично живота не се измерва в това колко дълго продължава, а в това какво си постигнал през него. Колко човека си докоснал и колко дълго ще бъдеш помнен за това, че си правил каквото трябва. Да си жив е да твориш, да изменяш, да променяш и да градиш. Да оставиш нещо, да промениш някого и да продължиш да живееш в другите, дори когато вече не можеш да направиш това което си правил.

Но за някои, да си жив означава просто да съществуваш – да виждаш светлината, да дишаш въздуха, да ядеш храната. Да си жив, за някои, е да съществуваш.

А за вас какво е си жив?

Ваш,

Lucifer