Какво е BDSM?
Интересен въпрос, нали?
Привидно прост, привидно лесен за отговор. Всеки малко по-запознат с материята може да изрецитира какво е … но дали е така? Дали четно можем да кажем какво е? Не е ли по-лесно просто да кажем какво не е? Но тогава няма да отговаряме на въпроса, нали?
И все пак ще отговорим, защото не можем да имаме коректен отговор на некоректно зададен въпрос. Защото горния въпрос е некоректно зададен. Некоректен е, както би бил некоректен и въпроса „Какво е Любов?“ или „Какво е Красиво?“. Нито един от тези въпроси на са поставени коректно, защото изпускат една много важна подробност – гледната точка.
Всеки от нас има своя гледна точка. Свой отговор, който отговаря на този тъп въпроси. Свой, защото това не са въпроси на които може да има унифициран, изначален и меродавен отговор. Няма как да има такъв.
Но много хора сякаш забравят това. Дали водени от някакво заблуждение или заблудени от собственото си его, забравят, че те не са всевечно правите. Не са своего рода господ – спасител на всички нас – невежите и непросветени в техните мисли и техните догми. Понякога просто забравяме, че и другите имат мнение, понякога се заблуждаваме, че сме по-прави от тях. Дали заради наивност или заради някакъв непознат комплекс за малоценност, който се опитваме да избиваме.
Но това не проблем само в този вид среди. Навсякъде срещаме хора, приели божествен образ и опитващ се да проповядват, без да съобразяват проповедите си с другите. Опитващи се да ни „научат“ на правилното нещо.
Но все пак, защо?
Може би най-вече заради собственото си желание за величие, да се ударят в гърдите и да заявят „Аз знам! Аз знам!“, докато хората, които знаят, просто клатят глави и тихичко шепнат – „И аз знаех, преди да науча!“. Но на незнаещите им е простено – те толкова си знаят, гледаната им точка е ограничена от светлината на свещта, която осветява света им – малко местенце, в чийто център са и не виждат гората отвъд, там в мрака на собственото си незнание.
Но какво да кажем за тези, в които огъня гори и осветява гората? Тези, които твърдят, че знаят? Надменно стоящи и твърдящи че са преборили мрака на незнанието и всичко което виждат е всичко което има?
Дали егото им е твърде силно, за да признаят дори пред себе си мрака на собственото си незнание или се заблуждават, че никой няма да посмее да оспори думите, които казват, просто защото думите са високопарни и изразяват умственото превъзходство?
И всеки който не се съгласи с думите, може лесно да бъде обвинен в неразбиране. Да бъде отметнат като не разбиращ, ergo невежа, не можещ да се мери с височайшия ум.
Всички ние сме хора. Дребни и затворени в собствените си реалности, обградени от твърдите стени на собствените ни представи – представи за света, представи за себе си и само изразните средства на тази реалност е това, което може да достигне до другия, затворен в собствения си балон … в собствената си реалност.
Когато говорим за BDSM, говорим за доверие, за интимност, за близост … думи чужди по самото си естество на човека, такъв какъвто е. Всеки е сам в собствената си глава и само с неразбираеми думи може за малко да се почувства не толкова сам. Но всеки от нас е уникален. Всеки от нас има нужда от различни неща, които да нарича с едно и също име … и ако двама човека разбират поне едно от тези понятия по еднакъв начин то те са късметлии …
Няма как еднозначно да отговориш на въпроса „Що е то BDSM?“. Няма как да си абсолютно и непреклонно прав за повече от един човек.
Нека избягваме абсолютните твърдения, още повече когато става дума за толкова индивидуални изживявания като BDSM. Всеки един от нас разбира нещо различно и всеки един от нас е прав … за самия себе си.
Всеки избира своите думи, но думите са индивидуални. Всеки сам решава, за това нека не сме абсолютисти, а да се замислим, че може би човека срещу нас е прав, сам за себе си, затворен в собствените си понятия и собственият си свят.
Ваш,
Lucifer
Снимка: Kandy Talbot
Вашият коментар