Ку Ку и АЕЦ-а … или урок по медии, който сме забравили.

Замисляли ли сме се до колко вярваме на медиите?

До колко разбираме какво се случва и до колко оставяме страха ни да ни води, всеки път?

Вчера ми попадна предаването на Ку Ку за АЕЦ Козлодуй … това е една своеобразна демонстрация на силата на медиите … демонстрация, която 22 и години по-късно сме забравили и си спомняме само като безвкусна шега … но дали е безвкусна ? И дали е шега?

Не го помня, когато са го излъчили – бил съм малък, на около 7, но помня колко ни се караха с един братчеда, когато най-накрая ни намериха и ни прибраха от улицата … не харесвах предаването – не ми беше интересно, нямаше анимация и екшън … имаше една кукла, която говореше. Помня как наще се бяха събрали … всички и гледаха телевизора с трепет и очакване … твърде сериозни, вперили уплашен поглед в очакване на следващата новина.

И трябва да си призная, че снощи като го гледах, ако съм бил по-голям, сигурно съм щял да съм изплашен. Ако думички като АЕЦ, радиация и евакуация са значели нещо за мен …

Но всъщност, какво правят от Ку Ку?

Те не казват – АЕЦ Козлодуй е аварирал или гръмнал. Не. Просто подмятат Козлодуй, гражданска защита, очакване на изявление на президента, министерски съвет … и показват двама войници, които отпъждат репортерите … Никъде в цялото предаване не помня да споменават какво всъщност се е случило.

Младежите, тогава, създават предпоставката. Създават момента и оставят собствения ни страх да го запълни, защото колкото и черни картини да измислят сценаристите им, нашите собствени съзнания могат да създадат поне два пъти по-черни. И това е урока, който трябва да научим от това предаване – не е нужно да има нещо, за да се всява страх.

Лесно е медиите от инструмент за контрол и ограничаване на властта да се превърнат в инструмент за контрол използван от същата тази власт. И докато днес имаме Интернет, на който аз много повече се доверявам, то представете си едно общество, което до преди 2 години не е имало свободни медии … до преди 2 години всичко е било одобрено … сдъвкано и дадено, според нарежданията на група хора. Общество, което не е свикнало да се съмнява в това, което му се казва и това което чете … да ви напомня на някого?

Дори и в момента, отделни хора не се доверяват сляпо на казаното по телевизията или написаното във вестниците … отделни хора носят достатъчно глави на раменете си, за да проверяват фактите и да не се доверяват сляпо, независим от източника по който идва информацията. Но защо да са отделни хора, а не всички?

Защото е по-лесно, защото доверието към медиите е изградено и е много лесно, след като веднъж изградиш това доверие, да го използваш за да променяш нагласата на хората. За наша радост живеем във времена на свободна информация и тези, като мен, които не са готови да вярват сляпо и имат желание, могат да проверят потока глупости с който ги облъчват.

И защото в момента е много по-лесно да водиш война с информация, от колкото с оръжия … живеем във информационен век … век, когато информацията или дезинформацията е най-мощното оръжие, което можеш да притежаваш … Вече не е необходимо да водиш война с някого … само да накараш медиите да кажат, че е във война …

Още преди толкова много време Орсън Уелс и неговата радио пиеса доказват, че всъщност хората не е трудно да бъдат изманипулирани … и колкото е по-голяма една лъжа, толкова по-лесно хората и хващат вяра …

Моля ви, бъдете критични!

Ваш и докукане,

Lucifer