Преди няколко седмици Ани от ASBIS ми предложи да тествам една нова серия на Lenovo – S400. Зарибяваше ме с изрази от сорта на „евтин ултрабук“, „стилен и стабилен“ и още такива неща. От сега да си кажа, че по принцип не съм щур фен на Lenovo. Дори напротив, но все пак реших да се съглася да хвърля едно око на тези бучета и да ви кажа, не останах разочарован. Да кажем, че съм със смесени чувства …

На външен вид наистина е стилен – 14 инчов бръмбазък, лек и с изчистени форми. Единствения проблем на този размер е несвойствената, поне за мен клавиатура – по някакъв начин от Lenovo са направили десния край на клавиатурата леко неудобен за ползване. В някакъв момент натискам \ вместо backspace, но с това предполагам, че се свиква.

Едно от нещата, които ми направиха много добро впечатление е бързия старт и издръжливостта на батерията на S400. Процесора, поне на бройката, която беше в мен е i3, което му дава много стабилен живот. Направих няколко експеримента и дори при стабилно натоварване батерията издържа едни приятни 3 часа и половина, стига да не се опитвам да натоварвам дискретната видеокарта. Интересната стъпка на Lenovo е залагането на Ati Radeon за видеокарти. Тук аз самият имам малко пристрастия. За съжаление не ми остана време да инсталирам един Linux и да видя как ще се държи при по-сериозна работа.

Друг интересен момент в Lenovo S400 е бързия старт на Windows 7 (това е и опцията, която би трябвало да го приближава до ултрабуците). Cold start-a (зареждане от спряно състояние или пълен рестарт) е в нормалните граници, в които е на всяка друга машина. Но ако не правите пълен рестарт, а тръгвате от хиберниране или сън, старта е в рамките на 3-4 секунди. Една от хитростите и в същия момент едно от дразнещите неща е, че ако стартирате от такова междинно състояние не можете да достигнете до BIOS-а и избора на Boot devices, което си е гадно.

Ако обаче очаквате да можете да играете нормално на това нещо, трябва да ви разочаровам, защото не става за игра – матрицата е твърде малка и въпреки добрата разделителна способност, не е най-приятното нещо за да се напъвате да играете. А и самата машина е насочена към един съвсем различен клас потребители, не към такива зверове като мен.

За да не се разваля формата с обемист RJ-45 порт, той е скрит под много приятно на вид капаче на пружинка, което възстановява заоблената и изчистена форма в момента в който махнете кабела. Няма VGA порт, но не знам кой освен мен сяда да използва такива остарели неща, за това пък си има HDMI и USB3.0 портове.

Един от бонусите е HD камерата за видео разговор, а другия е стабилния звук, който това нещенце вади

Плюсове:

• Малък
• Стилен
• Добър живот на батерията
• Бърз старт
• Хубава камера
• Добър звук
• Ниска цена

Минуси:

• Слаб процесор
• Слаба видеокарта
• Неудобна клавиатура (но предполагам се свиква)

Дали бих си го купил?

Честно казано – не. Не е в границата на устройствата с които работя – би ми отеснял много бързо от към ресурси, но бих го купил за сестра ми. Мисля, че на нея ще и свърши много добра работа. Lenovo S400 е перфектния on-the-road и buisness-travel notebook. Лек, стилен и малък. Дълъг живот на батерията. Бърз старт.  Но не е за мен. Аз съм човек, който макар и ирегулярно сяда да поиграе малко или му се налага да пусне 3-4 виртуални машини. За тази цел ми трябват ресурси, които тази машинка не може да предложи.

Ако ви трябва евтино, достъпно и стилно решение за бизнес или път – S400 е едно много добро такова. Като за 999 лева мисля, че си е оферта … и то голяма.

Ваш,

Lucifer