Аз съм човек, от който рядко, за да не казвам никога, ще чуете репликата „Българска му работа“, аз съм и човек, който рядко ако не никога ще видите да критикува нещо, ако не може или не иска да запретне ръкави и да го направи по-добре. Едно от нещата, които ме дразнят обаче, е точно тази наша народнопсихологическа черта – Абе може да се направи и по-добре, ама някой друг да го направи.
Може би съм писал по този повод, може би сега ми е избило – не знам. Това което провокира този малък rant е коментар във facebook относно саркастичната българска кампания, срещу английската антикампания. Един коментар ми се наби на очи и не можах да се сдържа. Коментара беше нещо от сорта – „Абе слабо е, можем и повече“. Никъде обаче коментиращия не е казал как можем и повече, той как смята че трябва да се направи, дали самият той има компетенцията да го направи по-добре.
Аз нямам. Аз си признавам, че нямам. Някои от изпълненията са удар под кръста към англичаните, но те си го заслужиха (това е един различн въпрос, по който може и да пиша). В някои липсва елементарно чувство за такт, но повечето … повечето ми харесват. Да, сигурно има по-хитри и по-умни идеи, но тези които са ги имали не са ни ги показали.
Има ли нужда да критикуваме, когато не можем да го направим по-добре?
Сериозно? Какво печелим, освен да покажем, че можем да говорим?
Ако можем по-добре или имаме по-добра идея, защо не я осъществим?
Ако някой има по-добър начин да направи нещо, от това как аз го правя – нека го направи. Аз ще видя от него и ще се науча за да бъда по-добър. Той ще види от мен и ще се научи, и така безкрайно ще се усъвършенстваме един друг.
А когато само стоим от страни и плюем или коментираме, колкото да се намираме на коментар, какво постигаме?
От една страна си губим времето да се бием, като маймуните в гърдите, за да покажем, че и ние сме маймуни в стадото. От друга – убиваме желанието на човека сътворил нещо да твори отново и да ни го показва.
Не ме разбирайте погрешно – аз съм много твърдо за критиката. Критиката е това, което ни помага да подобряваме самите себе си и труда си. Критиката, градивната критика, ни показва слабите места и ни насочва на къде да се развиваме за да творим. Конкуренцията също. Някой, да изкара нещо по-добро или просто различно от твоето, да ти покаже идеи за които не си си и помислял и които сам може и да не си достигнал никога. Да те накара да мислиш по нов начин …
Само глупавите и нямащите фантазия се страхуват от конкуренция. Тези, които не успяват да излязат от релсите на собствената си мисъл – затворени и обикалящи по една и съща пътека. Отдавна забравили какви е да мечтаеш, да твориш, да създаваш. Това са хората, за които конкуренцията е нещо лошо. А конкуренцията е еволюция, еволюция на твореца, на творението …
Докато имаш конкуренция, ще се стремиш да бъдеш по-добър, ще се стремиш да твориш повече и по-добре. Ще се опитваш да бъдеш.
Не можем да съществуваме без критика и конкуренция. Но критиката, не е простото „Не струваш, може и по-добре, ама няма да ти показвам сега, защото …“. Не … критиката е да покажеш грешките и слабите места и да посочиш посоката за развитие или да направиш нещо по-добро, да го покажеш и да кажеш – „Ето, аз взех твоята идея и направих нещо! Виж! Победи ме!“
Нека можем един чрез друг, а не един въпреки друг.
Ваш,
Lucifer
Снимка: Ако някой си я познае – да каже да му сложа името тук, ако има нещо против – да каже да я махна.
Вашият коментар