Сутрешно …

Странно време е това сутринта … ранната сутрин или късна вечер … тогава когато понякога се прибирам от работа. По онова време, когато повечето време стават или тъкмо отиват на работа …

Музиката се опитва да потуши случайните нервни импулси, които избухват в полузаспалият ми мозък, с идеята да се превърнат в мисли. Това е онова време в което се отделям от всичко и от всички …

Опитвам се да не се поддавам на различните дръпвания на мислите ми … опитвам се да не позволя на собственото ми съзнание да се разкъса. Понякога съм толкова уморен, че не искам дори да се опитвам …

Опитвам се в този момент да не правя планове. Опитвам се да няма „ще” и „после”. Старая се да избягвам „ами ако” и „може би”. Но понякога не се получава … хиляди нервни импулси се опитват … стотици мисли се сблъскват … като армии … в опустошените от будуването равнини на мозъка ми. Късче весел спомен се размива в глътка самота. Момент на щастие изниква на сред локвичка тъга и самосъжаление …

Ако някой може да нарисува съзнанието ми в някой от тези моменти сигурно би приличало на сюрреалистичен пейзаж … остриета от слънчеви лъчи … брони от облаци и щитове от сенки …

Едно голямо сега, мигове след като съм се освободил от нуждата да съм в „съзнание” на работа … мигове на чист покой и достигане на някаква форма на помирение с онзи … най-големият ми противник …

В тези мигове, дори той, онзи в огледалото, застива и загубва желание да ме победи, а просто се присъединява до мен седнал на брега на съзнанието ми … лениво поклащащ крака в океана от сега с който се обгражда то … и се наслъждава на миговете сега в които не се опитвам да го победя или той мен …

А музиката от слушалките ми се опитва да разсее образа му … опитва се да запълни нуждата от мисли … но вече дори тя не помага … не успява да се справи с мислите които напират за да запълнят съзнанието ми … мислите които се опитват да се преобразят и да запълнят тихото спокойствие на това сега … на сутринта в мен … на спокойствието, което ме обзема в тези мигове на едно почти безкрайно сега … едно сега от … ами от сега до сега …

Ваш,

Lucifer