My green idea …

Днес за пръв път ще направя нещо, което досега в моя блог не съм правил – ще копирам чужд текст. Не, не съм го откраднал и го публикувам със съгласието на автора.

Автора е сестра ми.

Това което ще публикувам е писано за конкурса „Моята зелена идея“.

По принцип нямам навик да се въвличам в еко теми, просто защото съм гаден непукист, но сестра ми има някаква позиция.

Исках да го публикувам за BAD ’09, но тогава не беше минал съответния конкурс и за това го задържах … за сега.

Без повече глупости от моя страна ви представям първия си гост – сестра ми!

(фанфари)

Моята зелена идея

Всъщност нямам „зелена идея”. Ако ме срежете на две най-вероятно ще съм пълна с нуга, карамел и шоколад, хартиени сметки за телефон, аерозоли и обикновени 100-ватови крушки. Мислейки какво е да си „зелен”, осъзнах, че аз не съм. Единственото, което правя е да събирам боклука разделно и да използвам три енергоспестяващи крушки – зелено, от 18 – незелено. Интересувам ли се от „зелени” технологии? – зелено, правя ли нещо по въпроса? – незелено. Важно е да се отбележи, че кликането върху “Join the cause” във Фейсбук, не променя нещата. Няма значение дали 50 или 60 хиляди виртуални „зелени” са се присъединили към каузата „Да спасим Земята”. За този 1 час, в който потребителите на социалната мрежа са разглеждали сайта и нехайно са цъкнали върху бутона, са изхабили електроенергия достатъчна за захранването на около 120 хиляди енергоспестяващи крушки за час. Дали някой от тях е станал по-зелен?… И аз се присъединих към каузата и все пак продължих да мисля за Сникърс с нуга и карамел. Вече във „Информация” на профила си имам около 10 природосъобразни каузи, които подкрепям. А всъщност съм толкова зелена, колкото и съседът, който изхвърля боклука си разделно – пластмаса и метал през северния, хартия и картон през южния балкон.

Преди да разбера каква е „моята зелена идея” обаче, исках да видя колко посещавани са “зелените” сайтове. Оказа се, че потребителите в тях изобщо не са малко /вече Сме с един повече/. Тогава си зададох въпроса „Колко реално са заинтересованите „цветни” сред връстниците ми?” Резултатите, за жалост, доста се различават от очакванията ми. В извадката от 35 младежи, на средна възраст 20 години, място намериха един „зелен”, няколко „резедави”, много „бели” и един странно „пурпурен” респондент.

Този с налудничаво червения оттенък всъщност е анкетираният, който е посочил зелените си /на цвят/ радиокасетофон и мишка за компютър като природосъобразни. За предотвратяване на статистическата грешка разговарях с него и се оказа, че не знае какво са „зелени” технологии, но това определено е любимият му цвят. Многото „бели” респонденти всъщност представят хората, които се интересуват от такива технологии, но не ги използват /16 човека/ и тези, които не се интересуват, но смятат в бъдеще да ги използват /3-ма/. „Резeдавите” са използващите зелени технологии /най-вече енергоспестяващи крушки и електроуреди/ – 15, и тези, които събират боклука си разделно – 12. Най-точното попадение от направената анкета е т.нар. „Зеленият зелен” – кара Смарт, рециклира, пести електроенергия и използва единствено енергоспестяващи електроуреди.

Анкетната карта съдържаше и един допълнителен въпрос – „Съобразявате ли се със забраната на Европейската комисия за използването на обикновени 100W крушки?”. Резултатът – 11 от 35, незелено. Явно дори и законите не са достатъчно силни, за да сменят цвета ни.

В началото на анкетата предположих, че съм черната овца сред връстниците си, но се оказа, че сме едно голямо резедаво стадо. По-склонни сме да изядем бобър, за да спасим дърво, вместо да си купим пакет рециклирана хартия или да я отделим от останалия отпадък.

След дни в разглеждане на зелени технологии, човек се променя. От топка не рециклирана хартия, обвита в найлонова торбичка за еднократна употреба, се превърнах в посланик и разпространител на зелените идеи, насърчавайки всичките си познати да променят начина си на живот.

Открих и ползата от кликането. Най-интересното нещо, на което попаднах по време на моето „позеленяване” беше идеята на Click a tree, която може да накара всеки да стане съпричастен към каузата. Кликни дърво, всъщност пренася цъкането в реалния свят като ти дава възможност да получиш дърво, което да засадиш и заснемеш. Това са ефективните „зелени кампании”, тези, които призовават към действие и то по толкова уникален и забавен начин. Сега ми остана само да се надявам, че съм била сред първите 5000 и скоро едно малко дръвче ще пътува към вкъщи.

Разбрах и каква е Моята зелена идея – самата идея за зелен живот. Хората трябва да променят толкова малко в своето ежедневие, за да имат техните деца бъдеще. Примерно могат да не хабят напразно вода или ел. енергия, да вървят пеша или да карат колело, следващия електроуред, който купят да е „зелен”, следващата кола – електрическа, защото нито озоновата дупка е прозорец към Бога, нито повишаването на нивото на океаните е част от маркетинговата стратегия на туристическите компании. Трябва всички да осъзнаем, че проблем има и че носим отговорност за постъпките си. Последиците от сегашния ни начин на живот и консуматорското ни отношение към Земята скоро ще доведат до края, краят на една планета. Трябва да станем зелени” и не просто да подкрепяме някакви каузи, а да се борим за тях, да се борим за своето бъдеще. Посъди дърво, не изяждай бобър!

Ивелина