На 6 …

Днес имам личен празник. Имам намерение в някакъв момент, да отида да си купя торта, да и сложа 6 свещички и да се поглезя (най-вероятно няма да го направя) – днес преди 6 години пуснах първата статия в блога си.

Не в този, тогава беше друг, но после я прехвърлих тук. Тогава още не знаех колко време и труд ще ми отнеме, не знаех и че блогването ще се превърне в такава мания, но и не знаех, че из дебрите на безкрайния Интернет ще намеря приятели. Че това късче Интернет ще се превърне в моя сцена и ще е толкова важно за мен, че да се чувствам … странно когато не пиша в него често.

За последните 6 години съм писал не малко и нямам намерение да спирам. Никога не съм разбирал това с отказването. На мен лично започва да ми става криво, ако като предната седмица не съм пускал нищо. Някъде от вътре едно гласче ми нашепва – „мързел“ … но ще се реванширам пред себе си и пред вас. Има време …

И все пак … обикновено на рождените си дни, човек гледа напред в бъдещето. Няма да е лошо и аз да погледна в тази посока …

Какво ме чака мен и блога от тук на татък?

О това е лесно – на пред и на горе. Както с всяко мое начинание – развивам го и го подобрявам и се старая да го превърна в нещо. Мисля, че трябва да си седна на задника и да напиша най-накрая втората част на Извратеност for Dumies – онази толкова любима на всички поредица за девиациите, които на мен са ми толкова любими.  Има и няколко други, различни като цел и като среда на изпълнение идеи, които малко или много ще включват този блог – дали чрез статии, дали чрез реклама в него – но все ще са лични проекти …

Благодаря на всички, които ме четат редовно, благодаря и на тези, които само наминават от време на време – благодаря ви, че сте с мен. Искам да благодаря и на хората, които ме критикуваха за правописа, защото заради тях полагам усилия. Както и на хората, които директно ме попитаха, когато миналата година бях спрял да пиша – защо?

Всички вие значите много за мен …

Искам да отделя една специална благодарност (отделно от другите), за момичето с което се шегуваме, че ще ме зареже, ако спра да пиша – Спокойно, коте, нямам намерение. Просто понякога нямам време, защото съм зает с нещо по-важно – теб.

И да, знам, че звуча като някакъв лигав глупак, но хей – това е моя блог и той има рожден ден! До година става на 7 и ще тръгне на училище … И не можете да кажете, че му липсват първите седем, защото вие сте били свидетели на тях.

Благодаря на всички и ще се видим пак – дали на страниците на този блог или из Интернет или някъде на живо – благодаря ви.

Ваш,

Lucifer

Снимка: QUOI Media