На гости в миналото …

Говорили сме си с някои хора, че аз всъщност живея в миналото – премислям ситуацията, спрямо неща случили се преди. Осъзнавам и осмислям действията си, спрямо онова, което е било. Сравнявам се гонейки да надмина миналото. Знам колко е грешно, но някак не мога да избегна сравнението на онова, което е било с онова, което е.

Онзи ден реших да се поразходя из миналото си … по-точно из работата, от което си тръгнах преди много време. Всеки път, когато имам възможност се връщам към отминали кариери … разхождам се из отдавна забравени коридори или надничам в кабинети, в които не съм влизал от много време. Търся лицата на отминали колеги, на приятели и познати, които някога са били част от професионалната ми кариера …

В някакъв момент, колкото и на пред да отида, винаги гледам да се върна по стъпките си, да проследя пътеките и взетите решения … така и този път.

Има някаква успокоителна нотка на гласовете на отминалите места. Някакво успокоение, което идва с усещането, че това е минало, че това е нещо, което няма да дойде пак … ти си отминал този период.

Спокойствие, че си надскочил това, което си бил и се се устремил на преди нагоре. Може да е някакъв вид егоцентризъм, дори почти сигурно е такова, но имам нужда от тези сравнения … имам нужда да видя перспективата … и да знам, че дори да съм направил грешка, то тази грешка е за добро …

Всички ние сме изборите, които правим … и миналото е основата на тези избори. Миналото е това, което може да ни подскаже следващите, защото … ами защото в него сме направили изборите довели ни до тези. За това и обичам да посещавам миналото си. Да се отпускам в него и да се заслушвам в него. Да чувам шепота, на отдавна отминалите неща … за да знам, че не съм стигнал края и винаги има на къде да продължа. Винаги има още какво да постигна. Още една битка за печелене, още един успех за постигне …

Обичам да ходя на гости в миналото си за да поставя бъдещето и настоящето си в перспектива …

Ваш,

Lucifer

Пост 60 от 60