Имена …

Имена …

Всеки от нас има по няколко …

Прякора с който ви наричат в компанията …

Ника с който се познати в интернет …

Но има едно име от което не можеш да избягаш … Твоето собствено.

Всеки носи името си като кръст по пътя на живота си  …

Името, което моите родители са ми дали е Станислав. И май не сами направили много добра услуга, като са ми го дали.

Станислав … Стани славен … И май през целия си съзнателен живот се опитвам да го постигна. Опитвам се да стана някой, да постигна нещо…Това е моята прокоба – вечния опит да се докажа пред всички и вечното съмнение, че няма да мога да го направя …

Не знам кога Станиславовците празнуват, май някъде лятото … нямам си идея … аз винаги съм празнувал днес …

Защо днес?

Защото съм кръстен на дядо си – Стефан. Бащата на баща ми. Един човек, който винаги ми е бил за пример, въпреки, че нямаше шанс да види в какво се превърна внука му… и май по-добре …

За какво е този пост?

Не знам. Просто ми се приписа …

Просто исках да изразя благодарността си към този човек, който никога няма да го прочете, за това, че винаги ми е бил даван за пример, за това че е възпитал сина си, който е възпитал мен …

Честит имен ден на всички с които празнуваме днес …

Ваш,

Lucifer