Как може да има сериозна държава без наука и образование? Как може да искаме бъдеще, като никой не инвестира в него?
Какво е нашето бъдеще, ако не това което оставяме след нас – поколенията, които сега израстват. На няколко пъти съм казвал, че ме е страх от бъдещето на тази държава, защото след по-малката ми сестра следват поколение след поколение, които за почти нищо не стават.
Напред, науката е слънце, което във душите грей …
Така се пее в една песничка (давам бонус точки, на тези които могат да ми я запеят без да питат чичо Гугъл). Това е една от най-фундаменталните истини, които някога са били казвани – без светлината на науката, ще тънем в мрак. Всички модерни достижения, които днес използват тези поколения за които споменах, са били направени от хора, които са въздигали науката в култ … в един своеобразен лъч надежда, в мост, който да ги прекара отвъд този Стикс, който представлява границата на нашето познание.
А днес и тук? Днес и тук, науката се оставя да умре, защото не носи пари. Не е рентабилна, а се дават субсидии за неща, от които никой от нас няма нужда.
Вчера прочетох една статия, от която ми се изправи косата – тази. Става дума за това, че Министерството на Финансите е отказало допълнителната субсидия за да се запази обсерваторията на Рожен. Една от най-големите обсерватории на балканите, един научен проект, който колкото и да ни се иска не може да ни върне парите, вложени в него, но ни дава нещо, много по-ценно – по-добро разбиране на вселената, която заобикаля нашата малка мижава планетка. Това е един научен проект, който ни позволява, дори за момент, да надникнем и да видим отвъд пределите на това което познаваме.
За мен и сигурно за повечето от вас, астрономията е просто хубави хубави снимки и необясними на прост език формули. Но дори аз знам, че тя дава отговори на много въпроси, въпроси, които сигурно не бихме си задали. Не може и не бива да се слага цена на познанието, на науката. Да се монетаризира – да. Живеем в свят въртян от парите, но не може да сложиш цена на нещо, което не разбираш.
Но това, което наистина ме ядосва, е че това в нашата държава не е прецедент. Винаги съм избягвал, да използвам изрази като „само в България“ и така на татък, но този път не мога да се стърпя. Тук, при нас, в нашето общество, се забелязва как знанието и познанието, науката и разбирането на нещата, губят стойността си. Ценностите са изменени и обърнати. Никога хората на науката не са били успели или влиятелни, но до сега не съм виждал общество в което, посредствеността да се опитва да задуши науката и прогреса.
И докато през тъмните векове, за това е била отговорна църквата, опитваща се да запази позицията и властта си, то сега кой ни е виновен? Кой е виновен на това общество, днес, че науката е поставена по-долу от излъчването на ШИБАНОТО ни футболно първенство? Само не ми минавайте с номера „Това не е мой проблем!“ – да това е наш проблем и то голям. Не можем да очакваме да се измъкнем от блатото на посредствеността в което затъваме, ако не вложим желание и усилия. И желанията и усилията трябва да започнат от някъде. Защо не започнем като спасим тази обсерватория от затваряне?
И не ми минавайте с номера, че БАН са феодални старци, които не знаят как да разполагат с парите си! Не се оплаквайте и не се примирявайте с нещата, които не ви харесват. Променете ги. Това е начина да се направи – не с оплакване, не с примирение, а с промяна. Промяна започваща в нас самите, за да се промени това в което сме се превърнали.
Аз лично смятам да даря малка сума за спасяването на обсерваторията. Не е много, но нямам повече.
А вие готови ли сте да го направите?
Ваш,
Lucifer
И все по-зле ще става… На други филиали на БАН също не им е много весело напоследък.
Знаеш ки защо?
Защото има няколко „направления“ (няма да казвам кои са, но са в София, което го смятат за лицето на БАН), в които работят абсолютни некадърници, неграмотници и лентяи. Факт. Съдя за работата им, защото са ми в областта, а щом ДОРИ АЗ (още като студент) осъзнавах тяхната некадърност – значи са много зле.
Иначе съм била на стаж там и за четирите месеца там научих повече, отколкото за петте си години в университета. И се скъсвахме от работа. Но какво да се прави – не излиза „ценен продукт“ като чалга звезда, или футболен отбор, които могат да се продадат добре… ЕТ Бат’ Еди-си-кой и компания няма да си купят по още един апартамент и това прави институцията излишна…
Какво като хората там работят по 7 дни в седмицата и понякога посрещат изгрева…
Ей, ся се сетих – трябва да им предложа да си направят футболен отбор… има доста все още млади феодални старчета… убедена съм че ще размажат „грандовете“ ни – тъкмо ще си покрият разходите…
Както и да е, стига съм фиософствала.
Но съдбата на БАН ми е болна тема. Все пак там съм прекарала едни от най-хубавите си четири месеца. Срет интелегентни хора, които наистина УЧАТ желаещите, а не си пеят песента, за да се покажат пред студентите, че знаят дълги думи.
[…] Напред, науката е… чрез Lucifer's sandbox от Lucifer на 12-11-12 […]