„Няма нищо ново, само добре забравено старо“ казват хората.
И е наистина така … рано или късно ти хрумва идея … дали блестяща, дали не чак толкова … и се оказва, че преди години, някой вече я е реализирал. Не по твоя начин и със сигурност не толкова елегантно, но все пак съществува. Може да е забито в деветата глуха дупка на Интернет, но някъде там съществува твоята идея …
Няма нищо ново … просто нещата се преоткриват. Преработват се и се модифицират, докато започнат да работят по начин по който на теб ти трябват … бавно и малко по малко …
Някога Аристотел е твърдял, че идеите не възникват и не изчезват, че те са ограничено количество и идват от боговете … че не създаваме нищо ново, а всичко създадено е само забравено и преоткрито …
Но дали е така?
Нима всичко което имаме е било създадено някога, ние сме го забравили и сега го преоткриваме … електричеството, ядрената енергия, компютрите?
И да и не.
Оригиналната идея възниква трудно. Но какво е оригинална идея?
Да измислиш нещо, което не съществува, да го сътвориш в съзнанието си. Да го накараш да бъде … да сътвориш. Да бъдеш бог …
Но дали това е възможно?
Защото все пак на всяка идея и идва времето … всяка идея има своето време, колкото и да е уникална … понякога, когато се появи преди да настъпи това време … тя изчезва и се забравя и се появява пак … когато е нужна …
Но все пак … идеята идва във времето си. В съзнанието на хората … но съзнанието на хората обогатени от други идеи, дошли преди това. Нова и уникална идея не нищо повече от еволюцията ни мисълта … деленето, кръстосването и мутацията на това, което е било преди това за да се сътвори онова, което идва после.
Колелото и опитомяването на животните водят до каруците.
Обработката на метали води до предавките.
Огъня води до парата.
Парата и предавките водят до парния двигател.
Парния двигател и каруцата водят до влаковете и постепенно до автомобилите …
Всяка идея мутира и бива обявена за уникална, тогава, когато е невиждана за своето време, но тя не е нищо повече от наследник … мутация и развитие на идеите дошли преди нея … потопени в съзнанието на човек, подклаждани от гения … идеите се срещат … харесват се и се ражда нещо, което до сега не е съществувало … и същия момент винаги е било там. Винаги е съществувало, дори и преди, след момента на своето зачатие.
Това е красотата на човешката мисъл … божествената красота на идеята … единственото място където това, което до сега го е нямало може да е съществувало вечно …
Няма нищо ново …
Само нещо, което още не измислено, преди да е съществувало вечно …
Пратчет казва, че човека е мястото където се срещат въздигащата се маймуна и падащия ангел. Ние сме боговете на Аристотел, защото нови идеи не съществуват, просто защото в момента в който се появят те са съществували винаги …
Създаването на нова идея е това, което се случва само в главата на човека … в съзнанието му … малкият еволюционен бульон, който хваща идеите … взима частите им и създава нещо ново и едновременно вечно. Нещо, което го е нямало до сега и винаги е съществувало след …
Идеите са това, което ни движи … мисълта и идеите … чуждите идеи ни обогатяват и ни дават възможност да създаваме свои … Да бъдем богове творящи. Съзидатели на вселени и реалност .. .творци на идеи и истини …
…
(тук трябваше да следва малко разсъждение за бога и боговете ни, но ще го оставя за отделен пост)
…
Ваш,
Lucifer
Вашият коментар