Одъртяваме …

Май май, дори на мен ми се налага да призная че одъртявам …

Не пораствам, защото това няма как да се случи, но явно одъртявам.

Ето го – не минава месец без да се озова пред някой нов медицински кабинет за който не съм подозирал. Явно тялото ми е решило да ме зарадва с даровете на възрастта от по-рано: косата ми побелява, тялото ми се скапва … ако тръгне и да не ми става изобщо няма да е на добре.

Нящо ме обхванало онова мрачно чувство за хумор, което те кара да отговаряш евтино, че ще се оправиш на 2 метра под земята … знаеш как е.

Сигурно преувеличавам, но все пак – за последните 14 години от както работа (дали временно, дали постоянно) броя на болничните ми дни се броеше на пръстите … от началото на тази година това са поредните.

Абе може и просто да съм се депресирал че ми идва рожденния ден … и вие да сте и вие ще се депресирате … няма как иначе.

Просто нахвърлям думи днес … без смисъл без идея. Колкото да кажа че имам пост за деня. За това не ме взимайте много на сериозно …

Ваш,

Одъртяващ Lucifer