On the road … again

Бавно и постепенно времето отминава …

От време на време, заровен в това което правя – работа, социални ангажименти и дори почивка … ме избива да си хвана раничката и да се помотам на стоп из България. Ей така, къде целно, къде безцелно …

Този път си избрах да свърша малко работа по Anavaro.com … и по-точно да го поизчистя физически, да му сменя термопастата … и други такива неща. Наще нямаше да ги има, за това и не бързах да стигна …

Напълних си новата раница (за която още един път благодаря на Васи) и след нощната се насочих към Ботевградско шосе – изхода за Варна. В 08:23 бях на изхода и започнах да махам …

Има нещо много приятно в почти безцелното стопиране … без бързането и напрежението да стигнеш. Без да се притесняваш, ако повървиш 3-4-5-6 километра … във слънчево и едновременно с това прохладно временце.

Първият, който ме качи, беше някакъв много приятен тип, отиващ към някакво село край Ловеч да прекара малко време с жена си дъщеря си, с него в приятни разговори стигнах до Стрелките (това, за тези, които не знаят, е в края на софийската част от магистрала Хемус). От там повървях известно време, може би около 20 или 30 минути, възползвайки се от хубави функции на телефона ми, като Skype и twitter, докато не ме взеха 2-ма образи, насочили се към Плевен по принцип, но първо смятащи да спрат да хапнат на сръбската скара покрай с. Български извор, което си беше добре дошло за мен, защото имах нужда да ударя едно кафе.

Там от страни има много яко заведенийце … или по скоро капанче, дръпнато зад магазина за месо и изтеглено леко на горе в гората. Не, че кафето им беше толкова добро, но пък сервитьорката беше много разговорлива, а и сладичка … За 20-те минути необходими ми да си изпия кафето беше много приятна компания … мисля, че се казваше Мария или Виктория … колкото съм ужасен с помненето на имена … Двамата младежи, които спряха за хапване ме метнаха до разклона за Плевен, от където, след малко чакане ме взе един тираджия.

За първи път ми се случи – още преди да се кача, човека ми даде няколко вестника да си сложа под обувките, за да не цапам. Самата кабина беше безупречно чиста, имаше си дори ароматизатор с някакъв много приятен аромат. Приличаше на дом на колела. Човека се оказа от Димитровград (мисля) с двама сина, единия от които (по-големия) също кара от време на време, а по-малкия учи и работи. В сладки приказки и след още 1 спиране (за него за цигари, за мен за кафе), стигнахме до Търговище, където трябваше да натовари чаши от завода на ШишеДжам за Италия. Мен ме остави на кръговото при OMV да си махам за към Варна …

След няма и 15 минути извадих късмет – две момчета от Троян (май), се прибираха към Варна. Учели в морско и се възползвали от вече отминаващите празници, за да се приберат до вкъщи … и аз ги използвам да ме закарат до нас. Почти буквално – спряха ме на пазарчето пред нас.

Много е странно усещането да се прибереш у дома. Особено когато няма никой в къщи … спокойно … мирно … само аз и котьо (който не знае – имам котка), който разбира се за добре дошъл ме надъвка.

Вечерта ме поканиха да прекарам следващата вечер при … една моя тръпка (тя ще се познае), но не можех, тъй като Anavaro наистина имаше нужда от хардуерно почистване, а никак не исках да го правя на заспала глава вечерта … за това и не можех да тръгна още в понеделник вечер (все пак пътя беше почти 700 км на обратно), за това го отложих за вторник.

(тук камерата се замъглява и се появява надпис „Вторник сутрин 08:00“)

Реших, че ми е време да се изнасям, за това седнах да си изпия запасите от кафе и да си изям на баба баницата (която си бях взел от нея вчера). Тук ще се отклоня за момент и ще споделя, че направих грешката да си пусна сутрешния блок на ьТВ … 15 минути по-късно ругаех в празния апартамент …

В 09:03 затворих, заключих, и се изстрелях към изхода на Варна … не чаках дълго, преди да ме вземе един доставчик на лекарства, отиващ към Шумен …

На Шумен имах възможността да се насладя на природата и да се поразходя … докато не ме качи много приятен типаж. Който си беше директно за София (жалко, че аз трябваше да сляза 60 километра по-рано). Агроном по професия … разговорите през тези 4 часа бяха много увлекателни и наистина интересни. Говорихме за какво ли не. Намазах 2 кафета … По този повод – не знаех, че в OMV сервират кафето и чая толкова изискано (поне в OMV-то в което спряхме).

След поредната разходка от 40 минути се качих за около 2 километра в една Лада 7-ца (ония с квадратните фарове), след което за следващите около 70 километра се качих в един ТИР превозващ химикали … (докато шофьора мълчеше ми даде възможност да си припомня химията (да кажем – защо стабилната молекула на кислорода и водорода са с 2 атома, а водата е H2O). После се прехвърлих на един микробус за последните 25 киломтра и благополучно стигнах в 17:30 на 700 километра от началната си точка …

Съжалявам, че последната част от пътуването ми е толкова тайна, но се налага да пазя някои подробности за себе си и за хората, които ме познават.

Както казах по-рано: има някаква много блажена красота в това да се разходиш из България. Да се поразходиш край пътищата или да разглеждаш околността … за мен това е … почивка … 1200 километра за 3 дни … почивка от класа за мен …

Ето ви и малко снимки – Първите 2 на пораженията от котьо, а третата от OMV и кафето което за първи път получих така…

Ваш,

Lucifer