Откажи се на време …

Какво правим когато всичко, което правим не прави нищо?

Това сериозно. Всеки сигурно е имал такива дни, но такова като днес просто няма.

Няма задачка, която съм подхванал, която да не ми се опре.

Знаете го онова състояние на безпосочна ярост, когато иначе елементарното сменяне на два параметъра ви принуждава да загубите 3 часа да възстановявате функционалност …

Има просто такива дни в които нищо не става. Не зависимо какво захвана и просто го виждам как ми изтича между пръстите …

Всички имаме такива дни, но какво правите вие?

Аз лично съм упорито говедо и въпреки, че виждам че не се получава не спирам … продължавам да ровя, да се боря и да упорствам. Да хвърлям нерви, въпреки че разбирам, че днес не ми е ден. Понякога, чак си се ядосвам на упорството и на това колко време губя за да осъзная, че това с което съм се захванал към момента няма да се случи. След час, ден, седмица сигурно ще ми отнеме няколко минути, но в този конкретен момент каквото и да направя няма да стане.

В такива моменти си блъскам тъпата тиква и като магаре на мост се опитвам, отново и отново, и отново … и отново да реша проблема с който съм се заел. Разбирам, че няма да стане. Осъзнавам го, но въпреки това се опитвам, до откат. В такива моменти обикновено откривам неща, за които дори не съм подозирал … измислям всякакви иновативни идеи … които въпреки цялата си гениалност … не сработват и само ме амбицират да се насоча към следващата … и по-следващата … за да я видя как и тя се разбива на пух и прах.

Понякога крачката на зад и моментното отстъпление са много по-добри от безцелното упорство … но упоритата ми глава отказва да го приеме и въпреки всичко се опитва … и опитвам … и опитвам, хвърляйки на вятъра нерви и енергия, които ще ми потрябват в момента в който се насоча към нещо друго за правене.

А вие осъзнавате ли кога да се откажете?

Ваш,

Lucifer