Открих религията си …

Винаги съм твърдял че не съм религиозен … до вчера. По-скоро днес много рано рано сутринта, когато получих просветление … получих прозрение и ме осени името на единия истински бог … и открих своята религия.

Оказва се че съм книготеистичен. Църквата на моя бог е всяко малко по-голямо струпване на книги – били библиотеки или рафтове с книги. Молитвите са тихи и изпълнени с четене от свещените текстове на моята религия – книгите.

Религията ми е много проста – почитай книгата. Не вярвай в нея или я боготвори, а просто я почитай. Не зависимо коя и каква е книгата, почитай я.

Постулатите на моята новооткрита религия са прости:

1. Книгата не е бог. Не и се кланяй и не я почитай, а я чети

2. Можеш да четеш колкото книги искаш, а ако няма книги и четенето на друго не се наказва. Дори гледането на телевизия и игрането на игри.

3. Говори когато искаш за книгите които четеш. Никой не те спира.

4. Помни дните в които нищо не си прочел и нищо ново не си научил, защото те са загубени.

5. Пази книгите

6. Не унищожавай книгите. Не ги късай, гори и заливай.

7. Можеш да ползваш колкото искаш библиотеки и да четеш каквото си искаш.

8. Винаги цитирай книгата правилно и казвай от къде е цитата

9. Не преиначавай цитатите за да отговарят на целите ти.

10. Искай книгите на ближния си, чети ги и му ги връщай.

Ние книготеистите сме изчезваща религия. Макар, че в последно време все се наблюдава присъединяването на все повече млади хор към нашата религия – хора четящи. За съжаление не всички могат да достигнат висотите на нашата религия – мислиянците (хората които мислят), но дори малко по-добре образовани нормални последователи са добре дошли и придават един по интересен нюанс на околната ни среда.

Ние, книготеистите вярваме в знанието и в познанието. Вярваме в това че хората трябва да мислят за себе си и единствения им истински бог трябва да е мисълта им, а книгите са просто … начин да предадеш мислите си на другите и те да видят света през твоите очи.

Книготеизма не е нова религия, но аз я открих на скоро … като формулировка, иначе я изповядвам цял живот, без да съм знаел. Така съм научен. Майка ми беше книготеист и нейните родители преди нея. В нас имаше няколко големи олтара с много от свещените текстове на тази религия.

А сега едно сериозно вметване – снощи видях нещо което ме разгневи страшно много – оскверниха книга. Ритаха я и я тъпкаха. Тогава ми дойде идеята за горния текст. Не ме гневят много неща по този начин като безобразното отношение към книга. Няма значение каква книга беше (в случая една от свещените книги на голяма религия), но самото отношение към книгата като институция е това което ме накара да избухна. Книгата е свещена, не защото е свещена книга. Книгата е мисъл, а мисълта е свещена.

Това е като да оскверниш чужди мисли. Да ги стъпчеш и да ги разпилееш. Да ги разкъсаш. За мен това е неприемливо. За мен книгата е … институция, символ, тотем. И едно от най-големите престъпления пред мен е унищожаването на книга.

А за вас какво е книгата?

Ваш,

Lucifer

Снимка: az