Едно от малкото хубави неща на това да тръгваш на или да се връщаш работа в ранните сутрешни часове е възможсността да се наслъдиш на прекрасните изгреви …
Има нещо многокрасиво в изгрева и залеза. Някаква магия, която не изчезва, колкото и пъти да видиш пожара на Слънцето отвъд оранжевите облаци. Да погледнеш към небето … там някъде на ръжа на видимия свят и да видиш огъня обхванал небето … малко неща на този свят могат да се сръвняват с красотата на раждането на нов ден … може би само краят му …
И когато погледнеш красивия изглед … някъде там дълбоко в теб се събужда нещо, което ти обещава, че каквото и да се случи от тук на татък, каквито и проблеми и пречки да имаш през този ден. Каквито и препятствия да ти се изпречат – видял си раждането на този ден. По-стар си от него и дори и да не видиш залеза му, ти си по-силен и по-стар от него.
Някъде дълбоко рано сутрин … в оранжевата светлина, превръщаща облаците в течен огън … някъде … в теб има нещо, което ти казва:
„Каквото и да става не се давай! Виж утрото! Усмихни му се! И се бори до следващото!“
Едно гласче, вътре в теб, дори в онези дни, когато света се е изправил целия на пътя ти, когато видиш пожара на изгрева ти казва – „Ето! За това се бориш! За следващия изгрев!“ и ти продължаваш. Изправяш се, преборваш се и продължаваш.
Изгревите … магията на мрака превръщащ се в светлина и началото на новия ден … ден, който може да е по-тъмен от нощта от, която се е родил, но въпреки всичко – Нов ден … изпълнен с обещание за едно единствено нещо – възможност. Пожара на изгрева … течния огън, който започва да тече през вените ти и да ти обещава без думи, че колкото и лошо да е било вчера, то днес всичко зависи от теб. Както и вчера, както и утре … ако оцелееш днес. Защото ти си този, който оформя света си. Изправяш се срещу него всяка сутрин.
Изпаравяш се срещу света всяка сутрин … но понякога … в такива редки моменти, той ти отдава чест, като на противник или като на приятел. Без значение – създава картина, като пожара в небето за да и се насладиш … репор пред теб, така както се поздравява противник, независимо по-силен или по-слаб, но все пак противник, който ще се изправи срещу теб.
Изгрева е поздрава на света към теб, който ти отдава чест, че си готов и днес да се сразиш с него … а залеза е поздрава, който ти казва „Браво! И днес оцеля! Виж следващия ми залез и оцелей още ден!“
И пожара гори в небето … и в теб …
А вие кога за последно погледнахте небето сутрин?
Кога за последно се наслъдихте на поздрава на деня към вас?
Ваш,
Lucifer
Пост 7 от 60
Вашият коментар