Последният останал …

От време на време всеки от нас се сблъсква с нещо за което не е подготвен. Дали ще е земетресение, дали ще е пожар, дали ще е просто нещо, което изисква бърза реакция и мислене по нестандартен начин … и тогава вече се проявяват хората. Тогава малките действия правят впечатление.

Когато се сблъскаш с непредвиденото, тогава се проявява характера. Ако се поддадеш на паниката, ако оставиш емоцията да те погълне … ако не успееш да се противопоставиш на импулса, вместо да разчиташ на мисълта … тогава си загубен.

По време на бедствия – били те физически или емоционални – трябва да запазиш това което си хладно и неподлежащо на паника. За паника, сълзи и страх ще има време после. След като си се спасил, след като си се погрижил за хората … после, когато анализираш действията си и действията на другите. После, можеш да се паникьосаш, после можеш да страдаш. Когато има нужда от теб, трябва да запазиш „главата на раменете си“ и да действаш така както знаеш.

Емоцията е силно нещо – заплашителна вълна, която е там за да те удави. За да погуби здравия ти разум. През останалото време емоцията може и да е приятел, но в момент на криза е противника вътре в теб с който се налага да се справиш. Защото когато ти се налага да се справяш с нещо, с което не си предполагал, че ще ти се наложи, хладината на чистата мисъл е това от което имаш нужда. Не емоцията …

Ние сме емоционални създания. Радваме се, тъгуваме, ядосваме се, но най-вече се страхуваме – нещо вътре в нас ни парализира и се налага да се изправяме пред тази парализа всеки път, когато застанем пред нещо ново или пред нещо неочаквано. Няма лошо в емоциите. Освен когато не се опитват да ни спрат да правим каквото трябва.

Не напразно хладнокръвието в лицето на опасност се цени високо. Не липсата на страх или емоция, а възможността да ги притъпиш достатъчно за да можеш да направиш каквото трябва – да се увериш, че никой не е останал в офиса, докато сградата се клати от земетресение или да се погрижиш безстрастно за човека до теб, който се свива от поредната криза … без да издаваш страх и притеснение – за това ще има време после. Защото за да свършиш каквото трябва, трябва понякога да пренебрегнеш собствените си импулси.

Импулсите ни понякога ни определят, но повече ни определят моментите в които успеем да ги подтиснем за да направим каквото трябва.

Ваш,
Lucifer